Докато седите удобно в креслото си и четете този текст, в десетки държави по цялото земно кълбо вероятно се взривява някоя мина, пада бомба или невинно дете се прощава с живота си, ставащо жертва на поредния безмислен военен конфликт, пълнещ гробищата до такава степен на абсурдни амплитуди, че търговията с ковчези се превръща в доходен и печеливш бизнес. Човечеството никога няма да се отърве от белезите, които войната му е оставила, просто защото войната никога не го е напускала. Именно за тези белези ни разказва режисьорът Ивайло Христов в едно от новите предложения от програмата на Театър 199 - "Времето е спряло".
Постановката е по текст на Доналд Маргулис, като в ролите можем да видим Кристина Янева, Пенко Господинов, Пламен Сираков и младата Даниела Стамова. Кристина и Пенко влизат в ролите на Сара и Джеймс - военни фотограф и репортер, които обикалят най-горещите точки на земното кълбо, правейки го с една-единствена цел - да документират несравнимия ужас на войната. Пламен Сираков е Ричард - техният редактор, който не винаги разбира самопожертвователността им, докато Даниела Стамова влиза в ролята на наивната и глуповата Манди, за която войната е нищо повече от отдалечено понятие и скучен сегмент в новинарските блокове.
"Времето е спряло" стартира в момента, в който Сара и Джеймс се прибират след поредния тежък ангажимент на бойното поле. Сара е тежко ранена, почти обездвижена и по чудо останала жива след силна експлозия. Двамата се настаняват в мансардата си в Бруклин. И времето за тях спира. От тук нататък започва тежък период на равносметка, търсене на смисъл и лудо въртене на стрелката на душевния им компас, който е сериозно пораздрънкан след всичко видяно през годините. Белезите на войната са изцяло покрили Сара и Джеймс, които повече никога няма да бъдат същите.
Цялото действие на постановката се развива в мансардата на двамата влюбени в Бруклин, където им гостуват Ричард и новата му любима Манди. Под вещата режисура на Ивайло Христов ще можете да проследите начина, по който Сара и Джеймс преминават през различни емоции и катарзиси, за да осъзнаят, че те могат да си тръгнат от войната, но войната никога няма да си тръгне от тях. Често пиесата ще прескача напред във времето, за да ни покаже какво се променя в животите на двамата, но и какво никога не се. "Времето е спряло" ни разказва една от онези истории, в които главните герои са неспособни да продължат напред, оковани във вериги от невидимия си враг, безжалостно изтискващ от тях и последната капка надежда за хармония, душевен баланс и поне малко щастие в един объркан и несправедлив свят, чието истинско лице единствено те познават.
Историята на Доналд Маргулис до голяма степен задава и въпроса, дали можем да оставим зад гърба си онова, което ни е променило завинаги, и дали можем отново да намерим покой тогава, когато сякаш сме го загубили окончателно. "Времето е спряло" е постановка, изпълнена със силни и въздействащи моменти на страдание, гняв и ярост, провокирани от неизлечимите дълбоки рани на преживения несравним ужас на войната, но примесени с майсторски поднесен хумор, който в определени моменти ще върне усмивката по лицата ви. Преди тя отново да се затрие някъде, прогонена от душевния разпад на двама мъченици, които са се потопили в най-мрачните и тъмни дебри на човешката същност.
"Времето е спряло" е едно великолепно попълнение за българския театрален афиш, което горещо ви препоръчваме да гледате. Тази постановка няма да ви остави равнодушни в нито един момент от 95-минутното си времетраене, а постоянно променящото се темпо и богата палитра от емоции ще ви държи заинтригувани и любопитни. Изживяването определено си заслужава.
