Едва ли някога е съществувала по-красива мелодия. Подобно на росата върху разрошените от вятъра цветя, нотите отскачат с трептението на струните. Пръстите ги гъделичкат припряно, но нежно, и творят нечуваното съвършенство. Познати ритми сега биват преобразявани в нещо по-различно, вълшебно и пристрастяващо. Каква е тайната на ръката, като привидение танцуваща и създаваща всеки звук? Не мога бъда безучастна пред такова изпълнение. Не мога да възпра сълзите от очите си и топката в стомаха си, няма как да не настръхвам и да не се прекланям през изкуството. Думите не стигат и не са нужни. А по-красива мелодия едва ли някога ще съществува…
Преди не ме интересуваха китарите. Признавах единствено меланхолията на цигулката и романтиката на пианото. И въпреки любовта ми към рока и метала, не ме привличаше майсторството на басистите. Сега, стояща някъде в мрака, опитомена от вихрушката на прожектори и електрически китарни звуци, бидейки на сантиметри от живото въплъщение на страстта към музиката, се променям завинаги. Вслушвам се в чистотата на тоновете и усещам начина, по който връхчетата на пръстите докосват инструмента. Вслушвам се и се влюбвам.
Силуетът на сцената причинява твърде внезапното изменение в мислите ми. Ловкостта в движенията му хипнотизира. Погледът е скрит под сянката от козирката на черна шапка, но катранените очи пробляскват в тъмнината като зверове от пещерата си. Устните потреперват от удоволствие, обсебени от възпроизвежданата музика. Няколко трептения и вече съм напълно пристрастна към всяка извивка удоволствие на тялото и всяка усмивка. Възхитата ми е неописуема и жадувам само да се наслаждавам на бързината, с която тоновете биват откривани и галени от изкусните ръце. Вече не мога, не искам да откъсна взор от изкуството, което той сътворява. И сякаш го посвещава на мен, сякаш само аз го оценявам. Като че досега не съм изживявала правилно музиката и едва сега опознавам себе си. Не разбирам емоциите, които се надигат от вътрешността ми, но си проправят път през всяка пора на кожата ми. Скоро ще експлодират навън, а болката ще е така сладка, че ще я желая вечно. Възможно ли е да изгубя ума си заради една мелодия? Или един творец?
Спираш въздуха ми като цигарен дим сред тежката влажност на дъжда. Не дишам, но живея чрез ръцете ти. Трептя от вълнение и се сякаш огъвам като струна изпод пръстите ти, отпечатваш тялото ми в нотен лист. Вече знам всичките ти детайли. И понеже чувам, когато перцето одрасква грапавината на струната и когато пръстите ти се приплъзват по грифа, изпълнението ти е толкова, толкова съвършено. Никога няма да се чувствам така отново, защото само ти можеш да докосваш така металните нишки, че да те обикна в рамките на само една песен.
Моля те, не преставай свириш, за да продължа да си представям, че докосваш мен.
