VIBES представя: Мирослава Дерменджиева и женската красота като муза за творците

Когато снимките разказват истории. Когато кадрите биват изживявани отново и отново. Когато фотографията е повече от изкуство...

Срещнахме се с Мирослава Дерменджиева - един творец, чиито четки са стативите на камерата, а платното се крие някъде зад обективите ѝ. Поговорихме си за съвършенството на фотографията, за музите и дори за любовта от пръв поглед. Надникнахме отвъд красивата професия, за да достигнем до корените на нейното вдъхновение. И ето какво си казахме.

Кога се насочи към фотографията? Любов от пръв поглед ли беше, или ти трябваше време да приемеш, че тя е професията за теб?

Не вярвам в любовта от пръв поглед, вярвам в тази, която се доказва с времето, именно затова ми трябваха 7 години, преди да осъзная, че освен хоби, това е и нещото, с което искам да се занимавам професионално.

Защо избра да се посветиш на нея? Какво те привлече?

Защото винаги съм имала афинитет към изкуството и красивото. За съжаление, не притежавам таланта да рисувам и във фотографията открих точно това, което искам, да пресъздавам по мой си начин картините в главата ми. Все пак фотографията е именно това: рисуване със светлината, така че това беше идеалното средство да покажа моята версия на изкуството.

Каква е твоята фотография? Кои са темите, които предпочиташ и какви са крайните резултати, към които се стремиш?

Моята фотография е портретната и в частност женските портрети. Категорично там се чувствам най-добре и най-силна. Женската красота винаги е била муза за творците в най-различни жанрове и аз не правя изключение в това число. Това, към което винаги се стремя, е фотографиите ми да оказват въздействие, да показват красотата и съвършенството на жените, тяхната сила и едновременно с това уязвимост.

Разкажи ни повече за твоето студио – VESPER photo studio. Кога се реши да поставиш основите му и с какво то се отличава от другите студия?

През май ще стане година, откакто студиото съществува. Както казах по-рано, това бе плод на една дълго обмисляна идея, която съм извънредно щастлива, че стана реалност. Мечтите понякога се сбъдват, а фото студио VESPER със сигурност е точно това за мен, голямата ми мечта. Аз лично не съм ходила в много други студия, затова мога да кажа това, което чувам от клиентите си. Всички без изключение са възхитени от интериора най-вече, защото студиото е направено така, че да да се почувстваш много уютно и комфортно. Но това, с което аз се гордея и което могат да забележат само професионалистите, е техниката ми, тя найстина е една друга вселена за мен, която ми позволява да правя красивите неща, които са в главата ми.

Държиш ли на твърде обработените кадри, или предпочиташ да заложиш на по-натуралните такива? Защо?

Определено държа страшно много на обработката, това е другото, без което не може, поне според мен. Натуралността си я виждаме всеки ден в огледалото, докато фотографията, както казах, е изкуство и аз с всички средства се опитвам да покажа най-добрата възможна версия на всичко, което снимам, независимо дали е човек, или природна картина.

Запознаваш ли се предварително с хората, които предстои да снимаш? Има ли нещо, което, знаейки предварително, ти помага после в работата?

Зависи, ако те пожелаят да се видим предварително в студиото и да обсъдим предстоящата фотосесия, го правя с удоволствие и със сигурност това ми е от огромна полза, защото добивам представа какъв е човека. Но не е задължително в никакъв случай, защото някои от хората знаят какво искат и в такива случаи предварителна среща не е нужна.

А как ти самата избираш фотографи, които да заснемат твоите специални моменти?

Аз съм се снимала един път през живота си, защото при мен конкретно ситуацията е била такава, че съм искала да ме снима само един определен човек, а именно човекът, от когото съм видяла, че фотографията е нещо повече от регистриране на събитие.Ако трябва да съм честна, откакто се занимавам с това, мразя да ме снимат други хора, освен аз самата, просто техният поглед не е моя. По общоприетите норми специални моменти са сватби, кръщенета, балове и т.н., но това със сигурност не са моите теми като човек, така че не ми е необходима фотографията точно през тези периоди.

За много хора фотографията е хоби, докато за теб е професия. Каква е разликата? И респективно: какво обичаш да правиш ти в свободното си време?

Разликата е в труда,който си вложил.В днешно време всички снимат,в което няма лошо, разбира се, само че едно е да снимаш от време на време, когато си в настроение, съвсем друго е да вложиш цялата си енергия, страст, време и ресурси, за да се развиваш в тази сфера. Когато се отдадеш изцяло на едно нещо, когато всичките ти мисли са насочени към това да ставаш все по-добра версия на себе си, за да правиш все по-интересни неща и да вярваш че следващият ти проект ще е по-добър от предишния, тогава това не е хоби, а желание да ставаш все по-успешен професионалист. Колкото до това, което обичам да правя в свободното си време, това са разходките сред природата, като че ли. Много обичам също така да проучвам сладкарски блогове и да експериментирам с различни видове рецепти на сладка тематика.

Къде можем да разгледаме твоята работа и да се свържем с теб?

В момента съм в процес на разработка на новия ми сайт, който се надявам да стане готов съвсем скоро, иначе може да ме намерите на фен страницата ми във Facebook: Miroslava Dermendjieva Photography. Tам може да ми пишете, винаги отговарям с удоволствие.