Познавам Олег Узунов от няколко години, тъй като бяхме колеги във Факултета по журналистика на Софийския университет. Спокойно мога да кажа, че Олег бе един от най-интересните, забавни и готини хора в курса ми, а заедно с качествената музика, хубавите партита и татуировките, една от големите му страсти е и фотографията.
Реших малко да го поразпитам за снимането, а ако междувременно искате да разгледате и останалата му работа, можете да посетите неговата Facebook страница.
Как и кога се влюби във фотографията? Върни ни малко назад във времето…
Мисля, че беше някъде 2008 година, когато бяхме на семейно събиране. Тогава братовчед ми, Асен Емилов, както обикновено беше взел апарата си и както винаги аз го взимах и си щраках навсякъде. Тогава дойде идеята и аз да се сдобия с апарат, за да мога по-често да си “щракам”.
Помниш ли какво почна да снимаш в началото? Какви бяха първите ти кадри, вече като професионален фотограф?
В началото с един приятел доста често експериментирахме със светкавици и капки вода, колкото и странно да звучи. Харесваше ни да снимаме капки вода точно в момента, в който падат във водата и образуват коронка. Изпробвахме различни цветове течност, различни течности, различно осветление. Правехме по доста опити, докато се получат снимки, които да изглеждат приятно.
А какво започна да снимаш в последствие? Как продължи развитието ти?
Впоследствие пораснах малко и започнах да снимам и хора. Освен хора, снимах и жени (смее се). Път, който е почти естествено да поемеш, когато почнеш да се занимаваш с фотография, защото просто навсякъде е пълно със снимки на красиви момичета и няма как да не ти се прииска и на теб да се докоснеш до красивата част на фотографията.
Как успяваш да се самоусъвършенстваш? Какво би ме посъветвал, ако ей сега дойда при теб и ти кажа - “хей, искам да се науча да снимам”.
Теб пък на нищо не бих те научил (смее се). Шегата настрана - важно е да се научиш как да контролираш светлината, която се “записва” на сензора. Важно е и да обръщаш внимание на нещата, които влизат в кадър, да гледаш за прави линии и много други. Всеки вижда света по свой начин и това се отразява много отчетливо в снимките. В интерес на истината, относно фотографията винаги съм бил самоук. Когато нещо не ми е ясно, почвам да чета статии и уроци, а в интернет е пълно с такива. Има ли желание, има и начин.
Имаш прекрасни фотографии с красиви момичета. Задаваме ти малко философски въпрос - лесно или трудно се снима една красива жена?
Благодаря! Може би пак ще отговоря тривиално, но зависи от човека. От една страна е много лесно, защото, когато красиво момиче е пред обектива, е много лесно да се получи красив кадър. От друга страна, много от тези красиви момичета са притеснителни пред фотографа. Трябва да намериш правилния подход, но понякога и 50-100 грама твърд алкохол вършат работа (смее се).
А какви тайни крие снимането на хора като цяло? Можеш ли чрез обектива да покажеш емоции, които иначе остават скрити?
Можеш, разбира се. Доста често някои от по-добрите ми кадри са се получавали в моментите преди и след снимане, когато става нещо забавно и емоцията е естествено предизвикана. Често гледам да снимам, когато хората не забелязват, за да може да ги “уловя”, когато са истински. Резултатите почти винаги са много добри.
Какво имаш желание да снимаш, а все още си нямал тази възможност?
Голямо желание имам да снимам backstage на по-големи събития, не че не съм имал възможност, просто това си остава едно от любимите ми начинания. Зад сцената винаги се случват много интересни неща, а и на много хора им е любопитно за обстановката. Не съм имал възможност, а бих искал да пътувам и да снимам турнето на някоя група. Комерсиалната фотография също ми харесва, а не съм снимал особено много в тази насока. Искам да снимам и голяма филмова продукция.
А какво никога не би искал да снимаш? Има ли такова нещо?
Сватби и кръщенета (смее се). Поне не тези традиционни сватби с дву-три-часови хора, ритане на менчета и какво ли още не. С удоволствие обаче бих снимал сватба с интересна тематика или пък на нетипично място.
Представи си, че имаш само три кадъра на разположение. За какво ще ги употребиш?
Много зависи къде съм, с кого съм и какво правим. Ако е нещо, което няма да мога да повторя скоро, ще се постарая да заснема това, което ще остави най-голям белег в паметта. Или пък ако съм с някого, когото няма да видя повече, бих снимал така, както съм ги запомнил или пък с нещото, с което са ме впечатлили.
Какви са трудностите, пред които се изправя един фотограф в България?
Има голяма конкуренция. От една страна е пълно с много талантливи фотографи, които имат невероятни проекти, от друга има хора със скъпи фотоапарати, които наричат себе си фотографи. Както всички знаем, в България качеството доста често отстъпва пред количество и цена.
И един въпрос за финал: мислиш ли вече за самостоятелна изложба? Какво би искал да ни покажеш с нея?
Мислил съм. Имам и идеи за съвместни интерактивни проекти, но засега ще си ги запазя за мен. За момента работя над личен сайт, където да подбера най-добрите си фотографии.