Богато разнообразие от вкусове, усещания и цветове; многобройни български производители и щандове за дегустация предлагаше дебютното издание на Bacchus StrEAT Fest. Щом прочетох за фестивала, знаех, че трябва да отида. А как по-добре да си изкара човек от това да е заобграден от приятели. Затова заедно с любимите ми кулинарни фанатици решихме да посетим събитието и да се пренаситим с качествена и здравословна храна. Вижте как протече фестивала за нас:

16:00 - Изначално бяхме доста ентусиазирани за този фестивал - обичаме храната, възхищаваме се на гурме кухнята, а и по фестове винаги е най-забавно, но това, което наистина ни направи впечатление (както и на останалите посетители), беше 40-минутното чакане на опашка пред входа. Организацията беше доста зле направена - само два входа, обменяне на пари във фестивалната валута “бакхуси”, както и очевидно непредвидено количество храна (към 18:00ч. доста щандове бяха празни), НО въпреки всичко, бих казала, че си заслужаваше. Предполагам, че нещата се случиха по този начин, понеже това бе първото от рода си събитие в страната и организаторите не са очаквали чак толкова голям успех.

16:45 - Вече сме вътре! Първото нещо, което правим, е да се насочим към щанда на Детска кулинарна академия “Светулка” и да си вземем по една топла супа. Това, което опитахме, бяха зеленчукова крем супа със сезонни зеленчуци и испанска (доматена) крем супа. Топлината на това ястие ни дойде повече от превъзходно след 40-минутното чакане на студа, а щандовете отделно ни пазеха на още по-топло, след като всички работеха усилено за пълното удовлетворение на посетителите. А след като си си хапнал една толкова превъзходна топла супа, как да не ти стане благо!

Следващата спирка от нашето кулинарно пътешествие е SOUL KITCHEN. Арабското хлебче с пастет от цвекло и хрян, лимонено-горчичена (веган) майонеза, айсберг и пресен лук беше хит за нас. Експлозия от вкусове и цветове играеха по устните, ръцете и дрехите ни, а коремите ни бяха пълни за нула време. Наистина си заслужаваше чакането на опашка! Друго ястие, което пробвахме от въпросния щанд, бяха оризови нудли с едамаме, шийтаке, зеленчуци и подправки. Макар и да имаше отделен щанд със специални представители на тайландската кухня, тези веган нудли бяха добро ястие, което имаше всички вкусове, които бихме очквали от тай-готвачите. Със снимков материал от тези чудни ястия не разполагаме, понеже бяхме прекалено заети да им се наслаждаваме. #sorrynotsorry

С кулинарните воайори решихме да пробваме oт щанда на ресторант “Багри” типично българската червена чушка, пълна със сирене, и отново се зарадвахме отвътре, че сме българи! Толкова традиционно ястие, направено с качествени продукти, резултира в наистина разтърсващо сетивата усещане само в една миниатюрна хапчица. Ще се влюбите като видите колко прекрасно изглежда (а само можете да си представите какъв неповторим вкус има):

Photo by Rossie Dimova

След като пътищата ни с част от групата се разделиха - някои тръгнаха на лов за шоколад, а други за смутита, отново се срещнахме пред щанда на “Bacchus & Kaufland”, където любителите на сладкото от компанията си похапваха чудни палачинки, които така и не разбрах с какво са. Мога само да кажа, че бяха 10/10 по скалата за екстравагантни палачинки и наистина изпълниха сърцата ни с топло чувство на задоволство, както можете да видите от снимковия ни материал:

Photo by Teodora Zlateva

След като беше станало 6 часа, решихме, че е време за бира. Нямаше как да не уважим щанда на родното Stolichno и не само със студена бирка, ами и със сладолед! Да, точно така! Сладолед, забъркан с любимата ни Weiss или Bock бира. Сладкият вкус от сладоледа, смесен с горчивината на хмела, бяха перфектната комбинация, която вледени гърлата ни, но стопли душите ни.

Photo by Teodora Zlateva

А след сладоледа беше време и за мезето с бирата! С бутилка Stolichno и чаша светло пиво с цитрусови нотки от Hills Вrewery се насочихме към щандовете за дегустация на родните производители - веган сирене от кашу и подправки, веган луканка, не-веган луканка, както и безброй лютеници и сладка бяха наредени ведро едно след друго и чакаха хората да минат, да попитат и да вкусят истинския вкус на храната. Пастата от тиквички на един от щандовете ни направи особено силно впечтление с особения си вкус и невероятната си нежност. А след него дойде и ред на чилито! Докато чакахме на опашка научихме за The Chilli Challenge, където представител от щанда ти дава люта чушка, която ти сам трябва да изядеш. Ако успееш, получаваш избран от теб артикул безплатно. След дълги преговори решихме, че може би бихме се пробвали, но след като опитахме 9/10 по степен лютивина чили и почти не се разплакахме, констатирахме, че може би не си заслужава чак пък толкова (а и подочухме отчаяните разговори на хора, които бяха опитали и не можеха да преглътнат огорчението си от загубата). Краят на нашето пътешествие сложиха парче фъджи брауни и апетитна питка с пикантен салам чоризо от Tuga Bar & Restaurant.

Накратко казано - доста вкусно, интересно и различно преживяване бе този фестивал. Ресторантите-участници и родните производители се справиха блестящо в това да покажат богато разнообразие от вкусове и продукти, които бяха приготвени под формата на модерни и разчупени варианти на иначе традиционни ястия, както и на много нови продукти, които бихме си купили и иначе. С нетърпение чакаме следващото издание на фестивала с надеждата, че този път няма да се налага да чакаме толкова дълго, за да влезем, и че ще опитаме още много нови и колоритни ястия!

Автор

Мечтател по душа, който обича пътуванията, джаза, хубавата храна и изкуството във всичките му форми. Оценява добрите филми и красивите неща в живота. Живее, за да твори.

Напишете коментар