Случвало ли ви се е да имате усещането, че не трябва да правите нещо, но въпреки това го правите и накрая сте разочаровани, защото сте знаели какъв ще бъде развоят на събитията? Такъв е случаят с „Венъм 2: Време е за Карнидж“. Боже, това заглавие звучи още по-тъпо на български…
„Време е за Карнидж“ продължава директно след събитията от първия филм, който не беше нещо паметно, но поне ни даде странната симбиоза между Еди Брок и Венъм, която е и единствената причина за продължение. Такова, което освен, че не допринася с нищо за Спайдър-Мен вселената на Sony (SSU), е дори по-кратко - 97 минути. Всъщност допринася, но за това по-късно.
Странна двойка
Ако хуморът и сбърканите отношения между Еди и Венъм са ви харесали в първия филм, то тук нещата ескалират. Накратко, Том Харди и актьорските му заложби са единственото, което поддържа филма. Ще чуете доста шеги, повечето от които клиширани и банални, ще видите доста безсмислени неща, които нямат нищо общо с персонажа на Венъм в комиксите, но реалността е такава, често разочароваща. Ако гореизброените неща са ви допаднали в предния филм, вероятно ще ви харесат и сега, но ако не са, не очаквайте филмът да преобърне света за вас.
Венъм
Визуално Венъм е все същият „паразит“, който всички харесваме от комиксите по една или друга причина. Надали обаче тези от вас, които са чели комиксите, ще искат да видят персонаж като него да се държи като клоун през почти цялото време. Не бих казал, че нещо се е променило спрямо последния път, когато го видяхме, но по-лошото е, че в момента, в който филмът приключи, персонажът не е надграден с абсолютно нищо.
Еди и Венъм се сърдят един на друг, карат се, впоследствие се разбират и обединяват срещу злодея – Край. Познато?
Карнидж
В ролята на серийния убиец Клитъс Касиди, който се превъплъщава в Карнидж, влиза Уди Харелсън. Какво можем да кажем за него… На хартия всички предпоставки за запомнящ се злодей и една епична битка са тук. Повече от добър и доказал се актьор, образ на психопат, сериен убиец и симбиот, който се слива с цветущата му персона. Чудесно, но не точно.
Който е запознат с персонажа на Карнидж от комиксите пределно ясно знае, че той убива за удоволствие, навсякъде хвърчат глави и карантии. Името му казва всичко, което трябва да знаете за него. За жалост, PG-13 рейтингът и дължината от 97 минути не позволяват на персонажа да блесне така, както трябва. Уди Харелсън въобще не е плашещ в ролята на Касиди, а битката, която всички искат да видят, е една и е накрая.
За разлика от Венъм, който има своя индивидуалност като персонаж, Карнидж проявява такава за броени минути и това се усеща като минус. Ако трябва да бъда честен, Клитъс Касиди сам по себе си е по-интересен персонаж от последващата му спойка със симбиота, което не е особено добре, имайки предвид, че името на Карнидж е в заглавието на филма.
Шрийк
Шрийк, изиграна от Наоми Харис, е известна в комиксите със своя писък, а както знаем, силните звуци са сред слабостите на симбиотите. В рамките на филма обаче Шрийк и Касиди сформират важна връзка, наподобяваща тази на Бони и Клайд, благодарение на която напускат пределите на затвора, за да сеят хаос.
За жалост, образът й не блести с нищо специално, просто защото сценарият не ѝ дава много екранно време при наличието на персонажи като Венъм и Карнидж.
Говорейки за екранно време, Стивън Греъм влиза в ролята на детектив Мълиган и независимо от лимитираното си време на екран, може би той е най-приятната изненада в актьорския състав. По-запалените фенове знаят, че неговият персонаж не е съвсем случаен в комиксите.
Мишел Уилямс отново влиза в образа на бившата приятелка на Еди - Ан Уейинг и като цяло отношенията им не са много по-различни и тук.
Присъдата
Режисьор на филма е Анди Съркис, известен с motion capture изявите си във „Властелинът на пръстените“, „Планетата на маймуните“ и „Междузвездни войни“ и със сигурност опитът му е помогнал за това финалната битка да изглежда по-добре от тази в първия филм, което не е особено висока топка.
Всичко останало обаче е супер предвидимо и всеки комиксов фен, който е гледал двата трейлъра, ще знае какво ще се случи... с детайли. Същите клиширани шеги между Венъм и Еди, някои сработват, повечето - не. Точно това обаче ще се хареса на хората, които ходят на кино, чуват две шеги и казват "Невероятен филм, много се смях!". Много филми пораждат смях, но това не прави филмите добри - това е нещо, което е хубаво да бъде разбрано.
„Време е за Карнидж“ е по-праволинеен и лесен за проследяване спрямо първия филм, дори бих казал, че е изморяващо предсказуем. Докато там половин филм чакахме появата на Венъм, тук това го няма. Буквално 30 минути от филма ги няма... Целият филм е час и половина с надписите. Обикновено повечето филми с тази дължина са комедии... Все едно филмът е бил 2 часа и 10 минути и са орязали разни диалози, за сметка на тъпи шеги.
Венъм и Карнидж изглеждат добре визуално, но не мисля, че това трябва да се брои като особено голям плюс при положение, че филмът се усеща като излязъл през 2006 година. Има екшън, има бой, но го гледаш и не изпитваш удоволствие от видяното, а можеше. Независимо от това, битката е по-добра от тази в предния филм, която наподобяваше на бой между сперматозоиди за това кой да оплоди клетката.
Уди Харелсън и Том Харди са страхотни актьори, същото важи и за Наоми Харис, но персонажите и на тримата са пропиляни, просто защото си личи стремежа за копиране на MCU формулата. Някой трябва да им каже, че не става с куп шеги за шестокласници и една битка, която е добра визуално, но не променя факта, че филмът не ти дава нищо, за което да ти пука. Със сигурност „Време е за Карнидж“ ще задоволи определена група хора, но също така ще разочарова още толкова. Безспорно e всичко друго, но не и добър филм, което не пречи да ви накара да се усмихнете на няколко места.
Ако подхода към тези филми бе подобен като този към „Жокера“ (2019) нещата сега щяха да бъдат много по-различни. Не говоря за рейтинга, стойностен филм може да бъде направен и с PG-13 рейтинг. Персонажът на Венъм има интересна и мрачна история, която може да бъде разказана по креативен начин. Карнидж не е просто "червеният Венъм" (какъвто буквално са го направили в рамките на филма). За жалост най-вероятно никога няма да видим нещо подобно.
Най-интересното за десерт
Ако някой говори за нещо свързано с филма, то със сигурност ще е за кредит сцената, което допълнително показва колко безличен и забравим е бил филмът. Можете да се досетите каква е сцената ако съберете две и две, не е особено трудно. Ако не друго, то поне тя ще ви развълнува за следващата поява на Венъм.
Бих описал „Време е за Карнидж“ като поредният “cash grab” от страна на Sony с ясната цел да са колкото се може по-близко до случващото се в MCU. Нито Венъм е клоун, какъвто го представят във филмите, нито Еди е чак такъв задръстеняк, още по-малко Карнидж е злодей за една битка. Няма никаква градация на персонажите. Буквално кредит сцената може да бъде добавена към първия филм и нищо няма да се промени, понеже Еди и Венъм остават със същите сбъркани отношения и действията им във филма не водят до никакви последици…освен случващото се в кредит сцената.
А сега накъде?
„Морбиус“ е следващото заглавие в каталога на Sony и SSU, което ще ни запознае с биохимика Майкъл Морбиус (Джаред Лето), който страда от рядка болест на кръвта. В рамките на филма и в стремежа си да се излекува, той ще допусне фатална грешка, която ще го трансформира във вампир. Какъв ще бъде животът му след това? Какво общо има Лешоядът (персонажът на Майкъл Кийтън в „Спайдър-Мен: Завръщане у дома“) и как всичко това се свързва със Спайдър-Мен ще разберем догодина.
