Френското кино - няма как да не поговорим за него.

През далечната 1895 година братята Люмиер, считани за негови основоположници, след като изобретяват кинематографа, прожектират първия си филм. Направлението пък, което се нарича “Новата вълна” и което отхвърля традицията, излагайки на преден план експерименталното, уникалното и индивидуалистичното, възниква през 50-те години на ХХ век и завинаги променя индустрията.

Така стигаме до днес, когато френското кино продължава да е сред най-влиятелните европейски, а в страната все още се провеждат престижни церемонии като тази на фестивала в Кан.

За успехите допринасят и редица актриси, които, освен че привличат вниманието с впечатляващия си външен вид и харизмата си, са и изключително талантливи. Те се превръщат в еталон за изящество, класа и стил за целия свят, като дори след години хората ще продължават да се възхищават на ролите им, да гледат филмите им, мечтаейки да се върнат назад в едно вече отминало време. За тях често се употребява изразът "Je ne sais quoi" – в буквален превод "не знам какво", но в преносен смисъл – нещо толкова приятно за окото, което не може да се опише с думи. 

Седмото изкуство е вечно. Чрез филмите едновременно можем да разберем повече за периода от историята, в който са снимани, но и могат да бъдат актуални. Затова и актрисите, представени в тази статия, макар че не са изброени всички значими, са толкова емблематични, че няма никога да бъдат забравени.

Жана Моро

Жана Моро

Независимо че вече не е сред нас, Жана Моро оставя трайна следа в историята на френското кино. Определяйки се като независима жена, тя става част от театъра "Комеди Франсез" и скоро започва да получава филмови роли. Най-популярните заглавия, в които участва, са "Асансьор за ешафода", "Любовниците", "Жюл и Жим" и Орсън Уелс има право, като я нарича “най-великата актриса в света”. Тя завладява екрана с интелигентното си излъчване и с умението си с един поглед да изрази безброй емоции.

Бриджит Бардо

Бриджит Бардо

"Могат да ме наричат грешница, но аз съм в мир със себе си" – твърди Бардо. Въпреки че израства в консервативно семейство, ѝ е писано да се занимава с актьорство. Международна слава ѝ носи филмът "И бог създаде жената", в който играе свободолюбивата Жулиет. С голите сцени, които снима, бързо се превръща в скандална личност. Животът на Бриджит Бардо е изпълнен с динамични събития – тъй като родителите ѝ първоначално не одобряват връзката ѝ с режисьора Роже Вадим, тя слага главата си във фурната и те се съгласяват, стига да се омъжи за него, когато е на 18. Любовта им все пак не трае дълго, те се развеждат, а тя сключва брак още няколко пъти. Актрисата прави и опити за самоубийство. Позната е и с противоречивите си изказвания относно исляма и имиграцията, като неведнъж се е изправяла пред съда. 

Трудно е да си представим, че тя вече не е на екрана, защото се оттегля на 40, а се занимава със защита на правата на животните и съвсем наскоро стана на 87 години.

Катрин Деньов

Катрин Деньов

Кариерата ѝ започва на 13-годишна възраст. Въпреки че и нейната сестра е била актриса, на Катрин е писано да извърви целия път на славата. Ролята, която я прави известна, е тази на Женевиев, разделена от любимия си заради войната, в омагьосващия мюзикъл "Шербурските чадъри". В "Дневна красавица", от друга страна, я виждаме в различно амплоа. Тя изиграва жена, която води двойствен живот – на съпруга и на проститутка.

Както Катрин Деньов сама споделя, обикновено е смятана за студена и сериозна. Но с над 100 филма зад гърба си, носител на награда "Сезар" за "Последното метро" и "Индокитай", както и човек, ангажиран с борбата срещу абортите и смъртното наказание, едно е сигурно – тя е дръзка жена, работеща усилено.

Изабел Юпер

Изабел Юпер

Шестнайсет номинации за награда "Сезар", от които спечелени две, шест номинации за “Люмиер”, от които спечелени четири награди. Тези и още много други отличия принадлежат на френската актриса Изабел Юпер и говорят за големия ѝ талант. Не е учудващо, като вземем предвид, че майка ѝ е пианистка, а културата е близка и за трите ѝ сестри и брат ѝ. Солиден опит натрупва от посещението на курсове по актьорско майсторство и от Националната консерватория за драматично изкуство.

Можете да я гледате в “Плетачката на дантели” като стеснителната Пом, която намира за трудно да се впише, или като Ерика Кохут в “Пианистката”. Каквото и да изберете обаче, няма да сгрешите. Изабел Юпер изиграва героините си брилянтно, като ги разбира, без непременно да им симпатизира. 

Изабел Аджани

Изабел Аджани

Изабел Аджани e дъщеря на алжирски емигрант и германка, но се превръща в едно от най-разпознаваемите имена във Франция и не само. Холивуд също я оценява за ролите ѝ – за тази, с която се прочува, изигравайки дъщерята на Виктор Юго във филма “Историята на Адел Ю”, както и тази на жената скулптор, чиито трудности я довеждат до отчаяние и лудост в "Камий Клодел". 

Критиците я наричат "най-красивото чудовище на киното”. Играта ѝ ни дава възможност да надникнем дълбоко в душевността на нейните често трагични героини.

Жулиет Бинош

Жулиет Бинош

Освен факта, че е почитател на "Мистерията на българските гласове", имаме и редица други причини, поради които харесваме Жулиет Бинош, участвала в над 50 филма. Дали ще играе обезпокоената Тереза в “Непосилната лекота на битието”, медицинската сестра Хана в “Английският пациент”, или мистериозната Виан в “Шоколад”, дали ще участва във френски, или в англоезичен филм, няма значение – тя е от малкото звезди изобщо, които не могат да бъдат сложени в рамка и се превъплъщават без проблем във всеки. Тя поема рискове и макар че не всички нейни проекти са били успешни, повечето от тях ѝ се отплащат, доказвайки, че винаги има нови неща, които да покаже на зрителите.

Това са някои от гранд дамите на френското кино. А коя е вашата любимка?

Автор

Като личност към амбиверт - обичам да се социализирам, но понякога просто презареждам батериите с дейности като писане, четене, гледане на сериали, слушане на почти всякаква музика, понякога и с пътувания. Моя страст е азиатската култура, тъй като за нея може да се говори много. Не тръгвам никъде без хубава книга. Някои хора ме описват като сериозен човек, други са запознати и с по-забавната ми страна, аз пък се определям, че съм между двата полюса.

Напишете коментар