Определението "най-превеждан холандски роман" е силна реклама за "Вечерята" на Херман Кох, като нищо чудно, че книгата достигна до огромен брой читатели и в България. Един от които съм и аз.
В края на миналата година закупих "Вечерята", с идеята да бъде подарък за рождения ден на майка ми. Тя обаче май не остана особено впечатлена от нея, споделяйки ми, че й "върви бавно". Често срещан израз, при който в голям процент от случаите, четящият просто оставя книгата и никога повече не се връща към нея. За да може въпросното заглавие да намери нов пристан, защото "боклукът за един е съкровище за друг", без изобщо да искам да използвам определението "боклук" за романа на мистър Кох. Просто такъв е изразът.
Както и да е. Захванах се с "Вечерята" и я прочетох почти на един дъх. Което още веднъж ме убеди, че никога, ама никога не бива да се влияееш от мнението на друг човек, независимо дали става дума за литература, кино или музика. Хората сме толкова различни, а вкусовете ни го доказват. Не зная дали майка ми някога отново ще захване "Вечерята", но аз бих я препоръчал. Както го правя и в момента.
С няколко думи, "Вечерята" разказва историята на две двойки, чиито деца са извършили нещо ужасно. Непростимо. Голяма част от книгата се развива в рамките на една-единствена вечер - в скъп и тузарски ресторант, където въпросните родители се събират, за да обсъдят създалата се ситуация. А ситуацията е наистина деликатна, имайки предвид, че един от мъжете на масата е политикът с най-висок рейтинг в страната, за когото се очаква да е следващият министър-председател на Холандия. Другият мъж е брат му - Паул Ломан, който е и главното действащо лице на романа, чието действие протича през неговата призма.
От време на време Херман Кох ни доставя и някой друг flashback на Паул, чрез който подсилва основите, върху които стои въпросната вечеря. За вътрешния свят на участващите в нея, за силните им и слаби страни, за фалша на фамилиарниченето им и цялостния абсурд, в който се превръща срещата на четирима души, които са изправени пред опасността да загубят най-ценното - децата си. И за начина, по който различните полюси не могат да се срещнат дори тогава, когато друг избор няма.
Разказващият Паул Ломан е човек с история. Мъж, който се бори с демоните си, а какви са те - няма да ви издаваме. Но сами ще се убедите, че всяка дума, жест или изблик на емоция на Паул, произхожда отнякъде в миналото. А не е ли така с всички нас? Паул боготвори съпругата си и се обляга на нея. Винаги. Почакайте обаче края.
Брат му - Серж Ломан, пък е доста по-простоват. Първичен. "Народен", както често обичаме да използваме този израз, говорейки за политиците. Впрочем, именно образът на Серж Ломан е този, който ми остави най-силно впечатление, наслаждавайки се на "Вечерята". Оказа се, че дори и в Холандия, която със сигурност приемаме за нещо много по-различно от нашата шантава държавичка, съществува образът на "народния" политик. Че дори и с висок рейтинг. Че дори и сигурен за премиерския пост. Далеч от ерудицията и вродената интелигентност, която един държавник би трябвало да притежава, но хитър, адаптивен и отлично умеещ да използва първичната емоционалност на сънародниците си. Нещо да ви звучи познато?
Лично аз харесах "Вечерята". Да, романът не се развива на бързи обороти, нито пък в него ще откриете диалози, които да запомните след прочитането му. Но е написан изискано. Също като всички онези ястия с трудни за запомняне имена, които двете семейства Ломан ще опитат в тузарския ресторант, където ще обсъждат бъдещето на децата си. А дали десертът (разбирайте - краят) ще ви допадне, това вече не зная. Зависи от готвача.
