“Доза щастие” на режисьора и сценарист Яна Титова е една от българските кино продукции, които очакваме с висок интерес през следващата година. Филмът е базиран на истинската история на журналиста Весела Тотева, която в продължение на 8 години преминава през пъкъла на зависимостта. Но оцелява. Оцелява, за да може днес да вдъхва надежда на онези, които тепърва преминават през тази битка. И да бъде пример, че светлина в края на тунела винаги има, стига да протегнеш ръка и да опиташ да я уловиш.
За образа на Весела режисьорът Яна Титова избира младата актриса Валентина Каролева. Валя е завършила актьорско майсторство в Лондон, а “Доза щастие” е нейният дебют в киното. Истински интригуващ обаче е фактът, че Валентина е дъщеря на Весела Тотева в реалния живот. И играе собствената си майка на голям екран. Звучи вълнуващо, нали? Сигурни сме, че ще усетим част от нейната емоция, когато филмът дебютира по киносалоните в края на следващата година.
Срещаме се с Валентина в София, докато тя все още е тук и не е отлетяла обратно за Лондон. Млада, красива и чаровна, с усмивката си Валя успява за секунди да озари цялото помещение, където ни очаква. Светкавично усещаме прилив на позитивна енергия, която просто струи от нея. А когато интервюто приключва и свършваме със снимките, тайно ни се иска да поостанем с нея, просто защото присъствието ѝ ни кара да се чувстваме добре. Валентина е от хората, които те зареждат. А дали ще успее да направи същото и от големия екран, когато я видим в “Доза щастие” - е, ще трябва да почакаме, за да разберем.
Да започнем така - коя е Валентина Каролева?
Завършила съм балетното училище, но на 19 или 20 реших, че това няма да бъде моята професия. По това време ходих и на кръжоци по актьорско майсторство, следвайки тази моя мечта. Заради балетното училище обаче нямах достатъчно време да се развия. Когато все пак реших, че няма да ставам балерина, взех решение да се захвана сериозно с актьорството. Тогава се преместих при моя мъж в Лондон и започнах да посещавам университет. Сега вече съм завършила и съм професионална актриса.
Трудно можем да правим паралел между София и Лондон, но какво ти донесе ученето в толкова голям и космополитен град?
Основната разлика е, че там се изучават различни техники. Показват ти, че театърът всъщност не е най-важното. Изучава се както театър, така и кино, и телевизия.
Съветът на Vibes.bg: Ако искате да постигнете и вие безупречните визии на родните звезди, разгледайте страхотните предложения на Fashion Days и открийте най-доброто за вас!
Всъщност една от големите критики към българските актьори е, че и в киното играят така, сякаш са в театъра…
Да, макар и да не съм съгласна, че важи за всички. Мисля, че в България киното се развива. Не зная как е в НАТФИЗ, но в Лондон ни научиха да гледаме професионално работата на големите актьори. Особено онези, които харесваме.
Ти кого харесваш?
Последната актриса, която наистина харесах, е Дженифър Лорънс. Харесвам и Тенди Нютън от “Западен свят”, която обичам да гледам. Иначе, разбира се, харесвам и “класики” като Никол Кидман, Мерил Стрийп и т.н. Нямам думи за тях (усмихва се).
Нека поговорим и за филма. Изключително рядко срещано е, дори и в световен мащаб, една актриса да играе собствената си майка. При теб обаче нещата сякаш се нареждат от самосебе си, имайки предвид, че Яна Титова снима филм за твоята майка, а същевременно ти си завършила актьорско майсторство…
Интересното е, че аз и Яна се познаваме от шест години. В първата година, когато се преместих да живея в Лондон, ние живеехме заедно. Тя вече знаеше цялата история от първо лице, тъй като ѝ бях разказала всичко. За първи път обаче тя истински се докосна до историята през книгата, която майка ми написа. Тогава тя бе решена, че ще напише сценарий и ще направи този филм реалност.
Ти поколеба ли се, когато получи предложение за ролята?
В интерес на истината, не бях много сигурна, когато тя ми го каза. Яна обаче ми сподели, че никога не е имала друга идея за ролята, освен аз да я изиграя. Бях много щастлива, но си признавам, че бях и малко уплашена. Всичко това изглеждаше като голяма лъжица за устата на току-що завършила актриса.
Уплаши се, защото става дума за първата ти роля или защото става дума за майка ти?
За майка ми - не толкова. По-скоро разгледах всичко това като роля. По-скоро се изплаших от факта, че става дума за първа роля. При това - сложна такава. Познавам добре живота на майка ми и знаех през какви неща и състояния ще трябва да премина, за да го пресъздам правилно. На няколко пъти казах, че не съм сигурна и малко се съмнявам, но Яна беше категорична - “ти си!”
Кои са най-важните неща, които майка ти ти каза, когато разбра за ролята? Предполагам, че сте водили дълги разговори по темата…
Майка ми винаги е била много сдържана в оценките си. Дори когато играех балет, никога не е идвала при мен, за да ми каже “ти си най-добрата” или “ти си най-красивата”. Когато разбра за ролята, първата ѝ реакция беше, че това е сложна задача и абсолютно директно ме попита, дали ще се справя (смее се). Отговорих ѝ, че ще направя всичко възможно, за да я представя много добре.
Имайки предвид, че си дъщеря на Весела Тотева, през какви емоционални нюанси премина, четейки книгата на майка си? Предполагам, че си имала някои доста трудни моменти?
Да, така е. Макар и да бях малка, когато всичко това се случваше - между 4 и 12-годишна, имах доста спомени от това време. Покрай книгата успях да събудя голяма част от тях. Имаше и моменти, когато питах майка си, дали това наистина се е случило. Разбира се, имаше и моменти, когато плаках. Но беше някак изцелително, вместо да ме депресира.
В едно свое интервю майка ти признава, че ти си ѝ помогнала много в онези моменти. Как според теб си го сторила и дали изобщо си осъзнавала, че ѝ помагаш?
Със сигурност много силно го осъзнах покрай снимките на филма. Вероятно хората смятат, че когато човек е толкова силно зависим, той губи любовта. Но не е така. Любовта я имаше през цялото време и може би точно любовта е причината тя да си каже, че иска детето ѝ да има майка, а не да е само.
От сигурен източник разбрахме, че филмът изобщо не е толкова тягостен, колкото може би изглежда. Така ли е наистина?
Според мен филмът е позитивен. Книгата се казва “Падение и спасение”. Във филма ние показваме падението, но и спасението. Тук е и позитивната нотка - ти виждаш, че отиваш в Ада, но има и надежда, че ще се измъкнеш оттам.
Тоест да разбираме, че във филма е силно заложена надеждата и идеята, че спасение винаги има?
Да, точно така. Освен това, филмът е и любовна история. Любовта е голям фактор в него. Не само между моята героиня и мъжете в живота ѝ, но и в семейството.
Да се върнем отново към зависимостта, което е и основна тема на филма. Според теб, тук и сега - през 2018 година, колко лесно е един млад човек да бъде зависим?
Мисля, че ставаме зависи от почти всичко. Телефони, Instagram, Facebook - много е лесно. Аз имам практика от време на време да си правя “пост” от социалните мрежи. Решавам примерно, че три дни няма да използвам социални мрежи и го правя. Но знаеш ли кое е най-странното? Че ти буквално взимаш телефона, без идея какво ще правиш, и механично влизаш във Facebook. В дните на пост изключвам нотификациите си и това ми харесва. Смятам, че именно това е една от големите зависимости в днешно време.
Да поговорим и за Яна Титова, която е сценарист и режисьор на “Доза щастие”. За нея това също е първи опит в киното. Как ти се стори работата с нея?
Не съм работила с достатъчно хора, за да го кажа, но за мен тя е с повече опит от много други опитни хора. Според мен много ѝ помага фактът, че тя е актриса и е работила с много режисьори. Отнася се към актьорите с уважение и наистина иска да им помогне. За нея беше много важно филмът да се получи добре, тъй като това е нейното бебенце. При всяка крачка, която съм направила, тя е била там, за да стъпи преди мен. Тя беше просто невероятна.
