Постановката на театрална къща "Вива Арте" - „Лъжата“, в „Сълза и смях“, е комедия, която кара публиката да си задава важни въпроси, докато се залива от смях. Главните действащи лица са две двойки – домакините на вечерята, с която започва пиесата, а именно Пол (Асен Блатечки) и Алис (Койна Русева), които не успяват да отменят навреме уговорката си с Лоранс (Милена Маркова) и Мишел (Стефан Иванов).

Водещата роля преди всичко е на Лъжата. Онази, която присъства в ежедевието ни, макар много да ни се иска да се разграничим от „онези хора“, някакви далечни и неясни мъже и жени, които не си казват истината. Може би най-разпространената заблуда е, че на нас това не може да ни се случи и че ние никога няма да бъдем в ситуацията на Лоранс, която не знае, че Мишел ѝ изневерява.

Това е и причината Алис да не иска вечерята да се осъществи, защото това би означавало да крие истината от своя близка приятелка. Всъщност – ако така и не те попитат, значи не си излъгал, нали? Много удобно и гъвкаво измъкване от ситуация, което Пол се опитва да пробута като деликатност.

Имаме ли право да се месим в живота на другите, да проваляме браковете им? Трябва ли да се придава огромно значение на една авантюра, по-важна ли е тя от всичко, което хората са градили години наред? И изобщо има ли някой, който да не пази тайни и да е напълно откровен с партньора си? В хода на пиесата на френския драматург Флориан Зелер (автор и на Бащата) изплуват много въпроси, чиито отговори зависят от моралния компас на отсрещната страна.

Парадоксално или не, но истината е, че всичко е лъжа. Развръзката при двете двойки не е нещо, за което публиката да не може да се досети, но това не разваля чара на случващото се. Репликите са смешни и предоставят възможност на гледащия да се отпусне в теми, които иначе биха го наранили и смутили в личния живот. Колко може да е страшно, ако успееш все пак да се посмееш?

В едно интервю Флориан Зелер казва, че в театъра не държи на отговорите, а на въпросите, защото те ни принуждават да опознаваме себе си. „Лъжата“ е чудесно упражнение по вътрешно ориентиране и очертаване на граници.

Достоверността в актьорската игра прави пиесата много близка и интимна до публиката - Блатечки не просто разсмива с реакции и жестове, но говорейки на себе си или Алис, скъсява дистанцията между актьор и зрител. Уязвимостта и човешките слабости в цялата палитра от грешки са част от нас, но е толкова, толкова хубаво два часа да имаме възможност да ги видим от смешната страна.

Автор

Стефани е едно от най-романтичните попълнения в екипа на VIBES. Роклята на цветя или някое друго винтидж попадение е нейната задължителна униформа, а оръжията: качествена литература, благородни каузи и поне една изящна чаша, пълна с искрящо розе.

Напишете коментар