Филмът "Утре”, отличен със „Сезар” за най-добър документален филм през 2016г. и гледан до момента от 1 милион зрители само във Франция и още толкова в 30 други държави по света, ще открие фестивала "Срещи на младото европейско кино".
Сюжетът му е базиран на публикация за изследване, според което част от човечеството ще изчезне до 2100 година. Това провокира режисьора Сирил Дион - еколог, поет и адвокат и приятелката му – френската кинозвезда Мелани Лоран, позната от „Гадни копилета” на Куентин Тарантино, да съберат екип от съмишленици и да проведат собствено изследване в десет държави, за да разберат какво би могло да провокира тази катастроф и преди всичко – как да я избегнем! Така се раждат невероятни идеи и практики, които вече се прилагат успешно в десетки градове.
„Утре” е филм, който се превръща в събитие, програма, манифест за ново бъдеще на Земята. Бъдеще без големите международни компании, които унищожават природните ресурси заради своите печалби, бъдеще за обикновените хора. Филмът е епопея на “Движението на прехода” /Transition Movement/. Това движение днес обхваща много страни, като целите му са чрез проекти в областта на транспорта, храната, енергетиката, изкустват и образoванието, с инициативи на местно ниво да се спрат негативните климатични промени и да се покаже новият път на политиците, правителствата и бизнесът. Роб Хобкинс, интервюиран във филма, е автор на няколко книги върху идеите на това движение.
„Утре” не е поредният фантастичен разказ за спасяване на човечеството от изчезване. Той е в основата на нова философия и нов начин на живот.Екипът на филма пътува по всички континенти и открива алтернативи на нормите, които функционират, носят приходи в икономиката и щадят околната среда. Той е разделен условно на части, всяка от които разглежда състоянието на екологията, икономиката, градоустройството и образованието.
Показана е фабрика за хартия в района на град Лил, изградила затворен процес на производство, който не само не нанася вреда на околната среда, но и дава екологичен принос, като за всяко използвано дърво в прозивдоството се засаждат четири нови на местата, където са били. След прожекциите на филма, управата на фабриката получава хиляди благодарствени писма с молба за споделен опит, а поръчките към фабриката се удвояват.
В английският град Бристол пък взимат решение да печатат и използват собствена валута. Идеята е да се запази капиталът за общината, тъй като тези пари нямат никаква стойност – нито в други населени места, нито за портфейла на международните банки. Така се стримулира местната икономика, парите остават в града и у хората.
В Копенхаген пък архитектите променят драстично градоустройствения план, за да бъде той в полза на хората, а не на автомобилите. Изградени са толкова алеи за велосипедисти, че вече 18% от транспорта на града се пада на тях.
Ентусиазирана група за производство на селскостопански продукти в Нормандия заменя съвременната техника с такава от 12 век и има по-голяма производителност от днешните машини гиганти...Всичко това са пътища за спасяване на планетата Земя, които филмът показва и които се прилагат вече на различни места по света.
Но той не само документира фактите и добрите практики, той ни призовава да действаме - с примерите на хората, които вече го правят - независимо дали отглеждат екологични продукти, дали строят велосипедни алеи или използват алтернативи на икономическо развитие. Филмът засяга и новаторския принцип на хоризонталния активизъм, за който Джеръми Рифкин призовава - да се спре единствената засега линия, следваща политическите партии и техния избор и да се ангажира обществеността в управлението.
Филмът е показан за първи път при подписването на Парижкото споразумание за климата от 195 страни през декември 2015. От премиерата му до сега той се радва на огромен успех, а след наградата „Сезар” за най-добър документален филм за 2016 вратите му към света навсякъде са широко отворени. Едновременно с това и надеждата, че оцеляването на планетата Земя е възможно.Филмът ще има две прожекции в България - на 27-ми и на 29-ти септември.
