"Трип за децата" - разговор с Андрей Ч. Арнаудов, преводач на мемоарите на Флий


Заглавна снимка: ge6expir

Да започнем от самото начало. Какво според теб ни казва Флий още със заглавието на своята автобиография, което на български си превел като “Трип за децата”?

На български заглавието е двузначно. Много хора тук си мислят, че става въпрос за пътуване (от английското trip - пътешествие, бел. р.) В книгата “трип” обаче е жаргонно наименование за LSD или както още го наричат в Америка acid, (оригиналното заглавие на книгата е Acid for the Children). Двузначността на “трип” обаче на български много добре предава смисъла за пътуване, до което всъщност може да довeде употребата на халюциногенния наркотик. 

Винаги, където и да отидех, търсех добро отношение и одобрение, копнеех за обич и разбиране. Празното пространство, което исках моите родители да запълнят, беше място, което аз не разбирах - една стая, в която не исках да стъпвам”.

Автобиографията на Флий далеч не цели да хронифицира преживяванията му с наркотиците. Тя по-скоро ни кара да се гмурнем в емоциите му, да усетим съкровената му нужда да бъде обичан и приет.

Да, така е, въпреки че LSD-то не е единственият химичен елемент, който употребява (смее се). Още като дете Флий преживява доста бурни моменти. За баща си той казва, че така и не е разбрал какво точно е правил в работата си, “нещо, свързано с митниците - внос и износ”. Възможно е да е работел за службите. Именно заради тази работа се налага семейството да се премести от Мелбърн, Австралия в Ню Йорк, Америка, още докато Флий е съвсем малък. В последствие родителите му се разделят и на него сякаш му пада тежест от раменете, защото баща му е бил много строг. Флий не е чувствал подкрепата на баща си, напротив, смятал е, че той за всичко би му се скарал. Баща му дори му забранява да го целува, още когато Флий е само на шест години, защото “мъже не целуват мъже” и тук говорим за 60-те години на миналия век, време, в което джендър идеологията не е била позната. Тоест Флий е бил доста стегнат пред баща си, не е можел да изрази истинските си чувства, което вероятно обяснява и защо животът му се превръща в такава лудница след това. Като цяло книгата изобилства от преломни моменти.

Баща ми изпитва нетърпимост към глупостите и никой никога не го е прецаквал повече от веднъж. Той е израснал в опасен и безмилостен свят, изпълнен с много бира и физиономии, посрещащи юмруци. Свят, в който човек отговаря само за себе си и държи на думата си. В противен случай по-добре да изчезне оттам”.

Флий
Copyright: Satyr-WeRock.bg

В обзорен материал на The New York Times за мемоарите на Флий се казва, че ако баща му не ги е бил напуснал, ако семейството е продължило да живее подредения живот на горната средна класа, Флий вероятно е нямало и да помисли за бас китарата и е щял да стане пилот или инженер. Основателно ли е подобно предположение според теб?

Според мен, ако беше останал да живее с баща си щеше да умре от свръхдоза. Звучи драстично и черногледо, но според мен в един такъв сценарий наркотиците нямаше да са просто начин да преживява свободата, която търси, а по-скоро щяха да се окажат спасение от баща му, от семейния дом и въобще от реалността.

“Ако детството те е поочукало и накарало да страдаш, не значи, че ще продължиш кръговрата. Позволи болката ти да бъде изворът на най-великото състрадание, най-истинската любов и разбирателство. Можеш да направиш каквото поискаш. Премини през него, не го претъпявай”.

Самият Флий признава, че е нямало нищо лесно в написването на тази книга, защото е трябвало да бръкне много надълбоко…

Да, той преминава през много емоции, пишейки мемоарите си. В книгата много пъти споменава как е започвал да плаче, връщайки се назад в спомените и сещайки се за хора, които е бил забравил. Дори ги е гугълвал и прозвънявал, за да разбере какво се е случило с тях. Трудно му е било най-вече заради искрените чувства, които е събудил в себе си, заради позабравените хора и случки, които са изплували в съзнанието му. Застанал е лице в лице с миналото си. Писането всъщност му помага да осмисли доста неща - какво и как се е случило, кой и как е реагирал…

Тоест автобиографията му е и опит за самоанализ?

Да, определено. И този негов поглед надълбоко в личния му живот, би могъл да помогне на много други хора. Вероятно ще има такива, които ще намерят аналогия със собствените си преживявания. И освен за Флий, книгата може да има терапевтичен ефект и за някои от читатели й.

“Земните неща са тези, които ме интригуват - да видя някого, който се разхожда по улицата със странна прическа и несъразмерни панталони, или начина, по който продавач ми подава безалкохолно. Обожавам го. Обожавам как всички сме едни и същи - ядене, сране, ебане и спане - и въпреки това се чувстваме и държим абсолютно различно на различните места. Имам желание да се опитам да разбирам скритите различия, които ни мотивират, да разбия кода. Впечатлявам се, когато се сблъсквам с хора, живеещи в различен ритъм. Те все едно не са нарушили доверието ми и аз копнея да осъществим връзка.”

Трип за децата
"Трип за децата" (изд. "Кръг")

Ти самият почувства ли се изгубен в превода на тази толкова емоционална “изповед”?

Не бих казал. Макар че, на моменти, ми се наложи да проучвам телевизионни герои, книги, комикси, които са били част от живота му в Америка, но за нас тук не са така популярни. Флий някак те поставя в средата на разказа, говори за конкретни случаи, които човек трудно би разбрал, ако няма контекст. Например, в един абзац разказва за “психеделичния” бейзболист Док Елис, който за една вечер се превръща в сензация като по време на мач хвърля топката така, че никой от батърите не успява да я посрещне. Феноменално, гениално хвърляне, което не се повтаря. И чак след като прочетох повече за този питчър, открих, че в едно интервю самият Елис споделя, че по време на мача е бил на LSD и че е разговарял с топката и тя е правела това, което той е искал от нея.

Всъщност времето, което Флий описва в книгата ми напомни за 90-те години в София - наркотиците,  псевдоагентите, които събират деца от киносалоните и ги канят да преспят у тях, разделението в обществото. Флий от малък носи свободния дух - за него всички са били равни, не е дискриминирал по цвят на кожата или социално положение. Което не значи, че е бил чист като сълза, точно обратното - крал е, отнасял се е зле с приятели. В книгата той разказва как Антъни Кийдис е скочил от един покрив в басейна на някакъв комплекс, където са влезли без позволение и си е ударил доста лошо гръбнака, но първата мисъл на Флий е била да бяга, защото вече е имал висящо дело и не е искал да се среща отново с полицията…

Може ли да се твърди, че автобиографията на Флий е и моментна снимка на Америка през 60-те и 70-те - расизмът, социалните различия, експериментите с наркотици…

Интересното е, че Флий споделя, че във времето, в което той израства, сякаш са съществували по-малко расови и класови разделения. Тогава почти всички училища са били държавни и е нямало никакво значение дали си черен, бял, богат или беден. Нямало е толкова голямо социално разслоение. Днес, казва Флий, в частните училища има предимно бели деца от богати семейства и ако случайно се намери някое цветнокожо дете, то също ще да е от много богато семейство. 

Като тийнейджър Флий живее в Лос Анджелис, който е един от най-мултикултурните градове в Америка. Той си е пънкар, макар че за кратко се прави на чикано и се събира с мексиканци. По това време Лос Анджелис е едно доста лудо място - на еди коя си улица са травеститите, на съседната са проститутките, а той, Антъни и още един приятел са си взели квартира точно между тези две улици, защото там са най-добрите клубове. И Флий почти не се сблъсква с расизма и дискриминацията - те просто не са били част от израстването му.

“Когато Уолтър забиваше на контрабаса си, го атакуваше с такава първична енергия, че целият настръхвах. Всеки път. Увиваше се около инструмента с тялото си като боа, която изстисква живота от някоя брадавичеста свиня в джунглата, дълбаеше надълбоко в твърдия “ходещ”, бибоп бас и се люлееше, сякаш животът му зависеше от това. Изгаряше дупка в небето”.

Андрей Ч. Арнаудов
Андрей Ч. Арнаудов (сн. ge6expir)

Дискриминацията не е част от живота на Флий, но алкохолизмът влиза трайно в семейството му. Вторият му баща Уолтър е нереализиран джаз музикант и алкохолик, към който обаче Флий питае топли чувства. Уолтър ли запалва Флий за музиката?

Уолтър е действително съвсем различен от бащата на Флий - алкохолик, непрокопсаник, неуспял музикант, който живее в къщата на родителите си, които Флий описва като доста строги и странни немски преселници. Но първите големи преживявания на Флий с музиката се случват именно в хола в къщата на Уолтър, където са се събирали музиканти-джазмени - някои известни, други не, с различен цвят на кожата, и са правили импровизации. Флий признава, че Уолтър е един от най-музикалните хора, които е срещал в живота си, въпреки че си остава непризнат и неуспял. Вижда музикалния гений в него. По време на една от импровизираните джем сешъни Флий, който е още много малък, изпада в истинска еуфория и започва бясно да се въргаля по килима, но никой не му се кара. За разлика от истинския му баща, Уолтър му дава пълна свобода.

Интересното е, че книгата свършва там, където започва историята на Red Hot Chili Peppers. Защо Флий избира да разкаже за детството и юношеството си, а не за пътя и славата на една от най-великите рок банди?

Вероятно, защото има много за разказване (смее се). Може би е преценил, че ще има продължение. “Трип за децата” е разказ за първите му двадесет години. Може би предстои да разкаже да следващите и по-следващите двайсет. Антъни със сигурност присъства в книгата. Флий в началото е много по-музикалния от двамата и по-отдадения на музиката. Но и двамата предпочитат да се занимават с глупости, да си прекарват времето, пушейки трева и правейки всякакви тъпотии. Част от компанията им е и Хилел Словак, първият китарист на Red Hot, който успява да ги събере и да направи тази група. Макар че по едно време Флий е поканен за басист в доста популярната за времето си банда Fear и приема предложението, с което разочарова много приятелите си. След година обаче бандата му казва, че не става и се разделя с него. Антъни точно е написал песен, "Out in LA", и кара Флий да я изсвири. И това се оказва съдбоносно, защото тогава се разбира, че Кийдис всъщност има вокални качества. Ентусиазмът на Антъни е това, което дърпа групата напред.

“Когато казвам, че обичах Антъни, нямам предвид тази красива, приятна, взаимно поддържаща се единност, да се смеем и да сме насреща един за друг, помагайки си във всяка трудност, като във филмите. Говоря за любовта, която може да бъде споделена между две непродуктивни улични деца, обикалящи в амок Холивуд. Неразделни, готови за парти, пазещи взаимно гърбовете си, но в същото време готови да се наранят един друг. Предателство, страх, пасивно-агресивно емоционално изнудване. Не съм бил по-наранен от никого, колкото от Антъни, и затова сме прекарвали огромни периоди от приятелството ни в отвращение и ярост, изпитвани един към друг. Това ли означава да имаш брат? Това знам аз.”

Флий признава, че винаги е имал сложни взаимоотношения с приятелите си, но, че с Антъни нещата са минали на друго ниво, че е можел да шокира всеки, но не и Антъни.

Да, двамата са еднакво луди. Флий наистина е правил какви ли не щуротии - дори описва как е подарил на свой приятел за рождения му ден лайно в кутия и никой не се е изкефил особено, дори и приятелят (смее се). Антъни обаче не се е шашкал от дивотиите и импулсивността му.

Антъни Кийдис също издаде биография, Scar Tissue (“Белези”). Флий признава, че не я е чел. Кийдис също казва, че не би прочел мемоарите на Флий. Имаш ли обяснение защо?

В книгата Флий казва, че се надява, ако Антъни прочете мемоарите му да е на същата честота като него. Това ме кара да си мисля, че всеки от тях пише от своя си ъгъл - двамата много са се карали и сдобрявали, разделяли и събирали. Имали са много скандали и после прошка и вероятно затова сега избягват да четат автобиографиите си - не им се ще да влизат в излишен спор за минали неща.

Още с първите ноти се отнесохме здраво и двайсетте и седем души в публиката сториха същото - буйното и силно течение на най-мощната река ни ПОМИТАШЕ всички. Аз се НОСЕХ. Без да искаме, бяхме отключили нова вена на електрическата рок музика, без мисъл, просто свирехме до полуда, загубени в действието. Без репетиции, без планиране, без концептуални дискусии. Цялото това саморазрушение, цялата тази обнадеждаваща любов се въртеше около нас, нещо беше напът да се случи. Смърт или Живот.”

Трип за децата
"Трип за децата" (изд. "Кръг)

Дейвид Риц, редакторът на Флий, който е успял да сведе ръкописа на книгата от 1200 до 340 страници, признава, че Флий има завладяващ авторски глас, и може би ще е следващият талант от ранга на Пати Смит, която написва лиричното встъпление към мемоарите на Флий. Съгласен ли си с тази оценка?

Според мен лекотата, с която Флий пише, се дължи на това, че той не е обременен, няма претенцията, че пише литература. Даже в началото има едно намигване към Кърт Вонегът (негов любим автор), на когото се извинява за това, че е използвал твърде много препинателния знак точка и запетая. Автентичният му авторски глас вероятно се дължи именно на това, че не се подчинява на литературни догми (въпреки, че в университета, на по-късен етап от живота му, той се учи да пише сценарий за кино и дори една от главите му е написана като сценарий). Факт е, че книгата вече има голям успех, англоезичната версия се е превърнала в бестселър.

Ако Флий реши да напише роман, ти би ли го превел?

Първо бих го прочел (смее се). Ако издаде продължение на биографията си, със сигурност бих пожелал да го преведа.

На теб какво ти донесе преводът на тази книга?

Това е дебютният ми превод на книга и със сигурност получих по-голямо самочувствие като преводач. Мисля, че съм се справил добре. Останал съм верен на оригинала. Текстът върви с лекотата, с която Флий разказва. Избягвал съм всякакъв вид перифразиране и промяна на изказа. И се надявам читателите да оценят това. 

Автобиографията на Флий „Трип за децата“  (Acid for the Children) е дебютният превод на книга на Андрей Ч. Арнаудов. Преди това Андрей превежда фийчъри за водещи лицензирани списания у нас, сред които и българското издание на сп. Esquire.  Изборът му на книжен дебют не е случаен  - Red Hot Chili Peppers е една от бандите,  които оформят музикалния му вкус и го убеждават в силата на музикалния гений. 

Вълнува се от добрата и различната музика още от гимназиалните си години, когато заедно с негов приятел, стартира радио предаване за електронна музика с ъндърграунд името „Тунел“, излъчвано всяка седмица на честотите на университетското „Алма матер“. По-късно  става част от екипа на Elevation и One Love Tour, a с Арт Студио БГ качват на българска сцена изпълнители като Imany, Ayo и Stereo MC’s. Има бакалавърски степени по журналистика, масови комуникации и маркетинг от Университета на Западна Джорджия, САЩ.

“Трип за децата” е на издателство "Кръг" и може да бъде намерена в добрите книжарници, както и онлайн на https://kryg.eu 

Евелина Иванова

Евелина е журналист на свободна практика с фокус върху изкуство, култура и общество. В биографията й влизат издания като сп. BBC Знание, сп. Esquire и Програмата. Интересува се от обективното, но не и сухо споделяне на истории. Вярва, че добрият текст рано или късно стига до своя читател и че реалността изненадва повече от фикцията, ако оставим доброто чувство за хумор да ни води.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни