Българите са един от най-старите народи в Европа, който благодарение на своите традиции, обичаи и родова памет, успява да съхрани националния дух, дори през пет века на робство. Уникален факт, който често забравяме е, че е много трудно да опазиш вярата и обичаите си, когато си под игото на съвсем друга нация, с други вярвания и разбирания. Ето защо възрастните често подканят младите, да не забравят корените и историята си и макар да сме жители на света, сърцето ни да бъде вплетено с любов в корените на родината.
Годежът и сватбата като събития са съществували и тогава, и днес. Истината е, че дори в най-черните времена съществува любов, и тя има позива и непреодолимия устрем да бъде законово доказана и утвърдена. Разликата е там, че еманацията на годежът в днешно време има съвсем друг вид, но въпреки това традицията е останала и витае все още във въздуха. В някои части на страната, напук на модернистичното общество, все още има много млади хора, които до край спазват българския стар обичай при годеж.
Едно съвременно предложение за брак е…
Двама влюбени, чиито сърца бият един за друг, спираща дъха гледка, любимо кътче из света, букет цветя, годежни пръстени с диамант, романтична музика и джентълмен, наведен пред своята любима, искащ да прекара живота си с нея. Със сигурност това има своето очарование и блясък. Израз е на съвременния начин на мислене и посока на развитие, а именно индивидуализма и стремежа на човек да се отдели от семейството си и да създаде свое. Моментът е интимен – между него и нея. Двамата, които ще вървят ръка за ръка по своя път. Миг като вечност – пир за сетивата.
Старите български обичаи при годеж са…
Чест, доверие, сигурност, обещание, копнеж да имаш другия, сливане на две семейства в едно голямо, покровителство от родителите, откъсване на жената от дома, приемане на нов член – снахата, обещание за щастлив живот и продължаване на фамилията. Ценностната система по онова време е представлявала здрав скелет, който не е имал пролуки и пукнатини. Двамата влюбени не са имали интимен контакт до този момент и копнеят да бъдат заедно и да продължат живота си рамо до рамо. Честта е висша ценност! Тук имаме стремеж към общността, към създаване на здраво и голямо семейство. Предложението е сакрално, защото се прави от и пред най-близките. Семейството на жениха отива в дома на жената и искат тя да стане част от тяхното семейство. Това се случва тайно вечер, когато евентуален отказ не би станал показен и с това фамилията да бъде опетнена и унизена. Към днешна дата този обичай е останал в някои райони и най-вече сред по-аристократичните фамилии, но е видоизменен. В него момчето отива в дома на любимата си и иска нейната ръка от баща ѝ, като обещава добре да се грижи за нея и да я прави щастлива. Ако двете семейства решат да позволят на младите да бъдат заедно, на следващия ден започва същинския годеж, а именно празненството. То се провежда в дома на дамата, като семейството ѝ има ангажимента да приготви богата и вкусна трапеза, символизираща бъдещия живот на влюбените. Отново присъстват най-близките приятели и роднини. Бъдещата булка целува ръката на своя свекър като знак на уважение към главата на бъдещото ѝ семейство, а той носи букет за майката на момичето – изказващ благодарност, че я е родила и с това ги е дарила със снаха. Майката на мъжа приготвя подарък, наречен „нишан” за булката, като с него показва, че те добре ще се грижат за нея и ще бъдат щедри. Н празненството се обсъждат подробности около бъдещата сватба. В центъра на трапезата има пита и вино, а в атмосферата звучи жива музика. Гостите носят малки и символични подаръци, но винаги практични за новото любовно гнездо.
Края на вечерта е край на съществуването на две семейства и поставяне на начало на нова, по-голяма фамилия.
