С Коледните празници неизменно се стига и до поредното “Голямо преселение на народите” или разбирай - повсеместното изнасяне от София и останалите големи градове, товаренето на куфари и чанти по влакове и рейсове, и превръщането на националните магистрали в огромни колони от превозни средства, осигуряващи бавен, но все пак някакъв транспорт до очакващи с трепет майки, бащи, баби и дядовци.

Навярно и на мнозина от вас самите вече се е наложило да се впуснат в приключението, наречено “празнично” пътуване, което само по себе си неминуемо ни среща с едни определени типажи пасажери. Някои от тях може би са ви безразлични, докато други направо ви пилят нервичките, карайки ви да броите не часовете, а минутите до крайната си спирка. Кои са те?

Бърборкото

Класически персонаж при всяко пътуване. Възможно е да пътува сам или с компания. В първия случай Бърборкото няма да се отдели от телефона си и ще ви направи съпричастни с почти всичко, случващо се в последно време в живота му. А ако е с компания, то тогава силно се надявайте, че и събеседниците му не спадат в същата графа. Тогава пораженията по нервната ви система ще бъдат двойни, като нищо чудно в даден момент да рискувате поне десетина години от свободата си, планирайки как най-ефективно да забодете ключа от входната си врата в сънната артерия на човека пред/зад/около вас.

Бабата с внучето

Често по влакове и автобуси заварваме и класическата комбинация “баба - внуче”, в която бабата играе ролята на бодигард, който трябва да придружи малкото чаве до уюта на семейното огнище. В повечето случаи бабата рядко зачита по какъвто и да е начин личното достойнство на иначе порасналото дете, заливайки го с команди от рода на “загърни се, бабо, че ще настинеш” или “айде да пишкаш, Стефчо, че много път още ни чака”. Естествено, въпросният контакт на бабата с внучето е осъществен на достатъчно висок глас, че всички в превозното средство да бъдат наясно с неволите на малкия Стефчо.

Гладникът

“Хряс-хряс-хряс”. Чипсове, бисквити, солети - каквото и да посочите, няма да сбъркате. Почти невъзможно е да попаднете в извънградски автобус, който да не превозва поне един представител на гастрономското съсловие. Въпросните гладници се хранят дори и тогава, когато всъщност не са гладни, но го правят най-вече от нямане с какво друго да се занимават. А ако имате нещастието и да седите до тях, то силно се надяваме, че разполагате с добър препарат за премахване на мазни петна. Ще ви бъде нужен.

Умореният

Автобусът или влакът още не е потеглил, а умореният вече е наклонил главата си настрани, хъркайки блажено. Професионалистите в жанра дори са се сдобили със специалните възглавнички за сън по време на пътуване. Понякога се чудим каква ли е причината тези изтерзани хорица да са толкова уморени от живота, че да не могат да издържат и половин час, без да захъркат около нас.

Човекът с проблемния пикочен мехур

Подобно на децата, които дърпат родителите си за ръката и жално им прошепват свещеното “пишка ми се”, човекът с често обаждащия се пикочен мехур е горе-долу същото нещо, но с малко години отгоре. “Пишльото”, както бихме го нарекли на галено, изчаква с трепет всяка почивка при по-дългите пътувания, за да се отдаде на природните си нужди, често не можейки да издържи дългите опашки по бензиностанциите и атакувайки директно близките храсти. Той е и живата мечта на ексхибиционистите, които също могат да присъстват сред пътуващия контингент. Особено по светло.

Кифлата

Кифлата има едно особено специално умение, а именно - да кифлее. По всевъзможни причини и поводи. Ако случайно се стигне дотам, че кифлата да е скъсала с гаджето си, а X5-цата е отстъпила място на автобусите от Централна автогара, то това е същински кошмар за нея. Кифлата се оплаква от всичко, най-често правеща го по телефона, комуникирайки с друг индивид от собствения си вид. Тя се оплаква от: чистотата и хигиената в автобуса/влака, от музиката, от шофьора, от останалите хора в него, от лошия път, от избора на филм, от тоалетната на бензиностанцията, от храната на автограта и от всичко останало. Най-често обаче кифлата се оплаква от нейния (често бивш) "Мечо", който или ѝ е бил шута, или е дал ясни сигнали за предстояща подобна маневра.

Пътниците с ревящи бебета

Може би най-големият кошмар за всички пътуващи. Въпросът е там, че трудно можеш да направиш забележка на ревящо бебе, защото, ясно ви е, все пак става въпрос за бебе. Тук изборът ви опира до това да търпите и да се надявате, че въпросният малък човек просто ще се умори и в един момент ще заспи. Често обаче пътниците на дълги разстояния нямат такъв късмет, а пътуването им се оказва пълен кошмар, съпътстван с изненадващо високо децибели, огласящи всеки километър.

Туристът

Често късметът може да ви отреди и място до чуждестранен гражданин, който да ви говори на друг език, в повечето случаи - английски. Ако пък вашите умения по отношение на чуждите езици са също толкова посредствени, колкото и тези на Валери Божинов във футбола, най-често ще се окажете в позиция на постоянно и глуповато кимане, с което да посочвате, че разбирате какво ви се говори отсреща. Макар и това изобщо да не е така. Но ако се окаже така, че сте полиглот за чудо и приказ, то подобен събеседник може да ви подейства стимулиращо и да направи пътуването ви далеч по-приятно, обогатявайки ви с факти и информация за други култури.

Автор

Андре е мистерия. Глас, скрит зад невидима маска. Откровен и вдъхновяващ. Елегантен и интересен. Личност с френски маниери и българско самосъзнание. Господин за повече от един ден.

Напишете коментар