Свободно падане с Лили Гелева

Тя е от хората, които не спират да се питат, да мечтаят и да изпитват радост от това, че могат да се питат и да мечтаят. Откровена и естествена е, дори когато й се налага да влезе в роля. В гимназията учи живопис, но после професията актьор някак сама я избира. Познаваме я от постановки като “Старицата от Калкута”, “Авеню Q”, “Приключенията на Иванка Курвоазие”. Познаваме я и през музиката. (Сега е подходящ момент да си пуснеш “Овъртолихме се”, “Край на света” или “Писмо в бутилка”). Познаваме я и през социалните мрежи, където ни изненадва с различния си поглед върху уж ежедневни баналности. А отскоро я опознахме и през подкаста й, с който срядата ни стана по-чакана. Във време на пандемия и на вирус, който ни е стиснал за гърлото и не иска да ни пусне (поне до лятото), на отваряне и затваряне на страната, на мерки, ограничения и минимален човешки контакт, се срещнахме с Лили Гелева, за да сверим мирогледа си с нейния. Следва развръзката.

Накара ли те поредното затваряне на страната да се затвориш вътре в себе си?

Да обитавам себе си за мен не е новост, така че не изпитвам трудност, даже напротив - чудя се дали безвъзвратно няма да изгубя крехката си способност да общувам с хора. 🙂

Това, разбира се, са глупости. В наши дни имаме много възможности да общуваме, просто сега е важно да сме заедно по един по-уединен начин, в името на живота. Което се оказа изключителен тест за нас хората като общност. Дано се справим.

С какво изолацията може да помогне на изкуството?

Цялата ситуация пренарежда доста неща и когато настане време за осмисляне "къде се намираме", вярвам че ще е доста ползотворно за изкуството. Само да сме търпеливи.

 

Кое беше последното ти представление на сцена?

На 8-ми март играхме "На тЯтър съм“" след това щяхме да играем и "Приключенията на Иванка Курвоазие“, мюзикълът "Авеню Q", но… ще си дойде време за всичко. 🙂

Липсват ли ти пълните салони?

Много е различно, когато залата е пълна. По-хубаво е, разбира се. Но фактът, че хората имат желание да ходят на театър и в тези обстоятелства "запълва" липсващите 70% в салона с радостта, че все пак се срещаме.

“На тЯтър съм” е една от постановките, в които участваш в театрална работилница “Сфумато” и която обичайно се играе пред пълна зала. Ти кога последно беше на театър и какво избра да гледаш?

"Капитална грешка" в Народния театър е най-хубавото, което може би изобщо съм гледала. И пак ще го гледам. Като зрител и като актьор съм толкова благодарна на екипа за това представление. Че го има. Такива ситуации ти зареждат батериите.

 

Освен капацитета на театралната публика, който беше сведен до 30%, промени ли се нещо и в правенето на театър в “новото нормално” на живот в пандемия?

Всичко се промени, оголиха се и доста проблеми, свързани с отношението към и между артистите… Иначе, когато си на сцената, отново си си "другаде", така че в това отношение няма особена разлика. 

Що се отнася до създаването, нямам спешна нужда да репетирам в момента. Отказах с леко свито сърце няколко проекта, защото нямам идея какво ще е бъдещето, но така го усетих. Ние не отиваме "на работа", нашата професия не може да се случва на всяка цена, нито може да се "преструва", че всичко си е окей. Е, сигурно може, но просто за мен не е това. Тя се занимава със света, в който живеем. Затова имам нужда да се ориентирам малко къде се намирам, да си дам това време. А и не мога да понеса тази отговорност да застраша живота на някой, понеже не мога без "моето изкуство". Особен период. Но вярвам, че ще се справим.

Кога разбра, че си добра актриса?

О, приятен ми е този въпрос, но не мога да си кривя душата, че, ако изобщо може да съществува подобно разбиране в тази професия, то е доста динамично. Някой път се усещаш като дъното, друг път си казваш "абе май много добре ми се получи това" и се надяваш второто да зачестява, но, уви, всяко ново нещо го започваш като пеленаче. 🙂

Киноман си. Споделяш, че един от филмите, заради които си се дехидратирала от плач е "Рокетмен" за живота на Елтън Джон. Защо? Какво отключи той в теб?

Изненадах се. Може би, защото Елтън Джон винаги ми е изглеждал най-съхранен от това поколение, мислила съм си, че е доста стабилен. А като гледах филма, разбрах, че е имал много сериозни проблеми със себе си. Всякакви зависимости - хранително разстройство, наркотици, алкохол… всякакви опити за саморазрушение в следствие на неполучена обич… Тези теми много ме вълнуват, много. Аз съм имала хранително разстройство и знам каква битка е дори само това. Да простиш на себе си или на някой друг може да спаси света. Нали казват - ако искаш да спасиш света, започни от себе си. Елтън Джон се е справил. 🙂

За какво друго си поплакваш?

Плача… в общи линии при проява на най-грозното или най-красивото в човека…Гарантирано плача на записи на концерти и документални филми за големи музиканти.

А какво те разсмива?

Хора с чудесно чувство за хумор. Близките ми хора са такива. Обичам ги. Напоследък също се смея доста на South Park.

От няколко месеца имаш свой собствен подкаст, който вече е сред най-слушаните у нас. Защо го нарече “Свободно падане”?

Защото това усещане преди да ти се отвори парашута ми се струва най-близко до усещането на живеенето като цяло. 

Успя ли да стигнеш до отговора на въпроса, който директно или косвено задаваш във всеки един от епизодите, а именно "Що е то щастието"?

Започнах да свиквам с идеята, че има доста въпроси, на които няма да мога да си отговоря. Поне не и с помощта на ума си. Не мога да кажа, че това ме окрилява. Но ако се концентрираме в тишината след въпросите, може пък нещо да ни светне някой ден, важното е да се питаме. 🙂

Прави впечатление, че темите в подкаста са разнообразни, дори непредсказуеми - от Великденския пост, през провала, до прозрението, че “малкото е повече”. Форматът на епизодите също се променя - един от тях дори преминава под формата на медитация, в която и твоето куче Годо се включва с весел лай. Откъде идват идеите ти?

Може би идват отново от въпросите без отговор. За мен този подкаст е голямо приключение, гледам да му се доверявам, без много да му мисля (това се казва по-лесно, отколкото се прави). Като пусна епизод и той вече си живее свой живот, общува, обикаля света, пътешества си, отива на места, където самата аз не съм била, среща се с непознати, връща се при мен през хора, които ми пишат, споделят неща. И най-ценното е, че по този начин, нещата в главите ни не звучат така страшни. Каквато ми беше и мечтата за "Свободно падане".

 

View this post on Instagram

 

A post shared by LILY GELEVA🚀 (@lilygeleva)

Теб било ли те е страх да говориш пред хора?

О, да. И продължава да ме е. На сцена, в представление, заради тази условност, че уж си някой друг, е малко по-лесно да си честен. Като си "себе си", каквото и да означава това, си натоварен с всички представи и очаквания в главата си - страх дали пък няма да се изложиш, да сбъркаш, какво ще си кажат хората… сложна работа. Учим се.

Казваш, че не би променила начина, по който си изживяла 2020 г. Защо? 

Защото 2020 г. ме научи на много неща, отся важните работи и ми показа в кои отношения съм живяла разглезено и неблагодарно. Доказа ми, че няма, не е имало и няма и да има нищо гарантирано в този живот, така че сега съжителствам малко по-спокойно с несигурността. Което ме прави и малко по-търпелива към мен самата. А и колкото и да искаме да променим нещо в миналото, няма как да стане. Единственото място, където имаме сила да правим неща е настоящето. 

Лили Гелева

Темата за климатичната криза също ти е първостепенна. Виждаш ли начин да се измъкнем от нея или ще се наложи да заживеем на Марс?

На мен ми е много познато какво е да отлагаш до последно. Да си избирателен в това, "което е важно", спрямо онова, което на теб ти е по-удобно. Мога да се открия в това, и още как. И затова в случая с климата знам, че когато нещата станат истински страшни, ще реагираме някак. Бързо и категорично. Тъпото е, че колкото повече време минава, толкова по-малко ще можем да направим. И последствията ще са чудовищни. И най-уязвими ще сме ние хората. Както и най-скъпото ни (уж) - децата ни и техните деца. Защото ние така арогантно си помислихме, че не зависим от другите видове на планетата. Че можем да заплащаме собствения си комфорт с убийства, сеч и замърсяване. А всъщност режем клона под собствените си крака. 

Вече сме на финалната права, в която нещо може все още да се направи. Дано не се окажем толкова глупави, че да рискуваме "съм", в името на "имам".

Как успяваш да съвместиш няколкото живота, които живееш - на актриса, певица, подкастър и активист за защита на околната среда?

Всичко тази неща са свързани и взаимно си помагат. Правя ги заради себе си - да се разбера по-добре, да си дам шанс да се справя с някои неща в себе си, да задам въпросите, които ми се блъскат в главата. А когато някой се открие в тях е истински хубаво.

Коя мечта няма да отложиш през 2021 г.?

Самото мечтаене. Не трябва да забравяме, че имаме въображението си, въпреки трудностите. И дано спрем да се опитваме да създаваме "нормалности". Старо нормално, ново нормално… Животът е ценност и наистина е чудо да се появим на този свят и да ни има в момента, толкова е крехко и красиво всичко. Колкото по- често през деня го осъзнаваме, толкова по-пълноценно ще прекараме времето, което имаме.

Подкастът “Свободна падане” е наличен за свободно слушане в Spotify, Apple Podcasts и SoundCloud. Първите четири епизода от поредицата са осъществени с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”.

Лили Гелева е в Instagram на @Lilygeleva

На театрална сцена може да я гледате в “Старицата от Калкута” (Театър 199), „Приключенията на Иванка Курвоазие“ и “На тЯтър съм” (Театрална работилница “Сфумато”), както и в мюзикъла „Авеню Q“ ( Столичен куклен театър).

Евелина Иванова
Евелина Иванова

Евелина е журналист на свободна практика с фокус върху изкуство, култура и общество. В биографията й влизат издания като сп. BBC Знание, сп. Esquire и Програмата. Интересува се от обективното, но не и сухо споделяне на истории. Вярва, че добрият текст рано или късно стига до своя читател и че реалността изненадва повече от фикцията, ако оставим доброто чувство за хумор да ни води.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни