Всяка година в Деня на народните будители се събуждам с горчивия вкус на полемиката от предишната вечер. Докато по стара българска традиция отбелязваме този скъп нам ден, разделени на два лагера в навечерието му, неусетно го обезценяваме и хвърляме сянка върху неговия смисъл.
Следват задължителните снимки на Паисий в социалните мрежи, механичното споделяне на цитати и кухи статуси, и с това най-често се изчерпва патриотичната ни дан към личностите, "събудили" българския народ. В същото време, повечето от нас разчитат на бледи ученически спомени за делата на Народните будители, а малцина могат да се сетят и за едно име на някоя от потъналите ни в забрава будителКи. Техните личности имат не по–маловажна заслуга за обществено-културното развитие на младата българска държава.
Името Райна Попгеоргиева е безспорно известно. Цялото ѝ име е Райкя Попгеоргиева Футекова–Дипчева. Тя е от известна панагюрска фамилия, но в аналите на националноосвободителното движение остава записана като Райна Княгиня. Участието ѝ в Априлското въстание и ушиването на знамето му е общоизвестен факт, но рядко се споменава съдбата на смелата учителка, след като развява байряка, редом до Бенковски в Априлската епопея.
Съдбата ѝ не е никак лека – турците я залавят, измъчват, бият и изнасилват многократно. Оставена е да гладува в Пловдивския затвор. За неволите ѝ разказва Захари Стоянов в "Записки по българските въстания", както и хроникьорът кореспондент Джанюариъс Макгахан. Европейската дипломация се намесва в казуса и Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Тя става първата дипломирана акушерка в България, като междувременно написва и своята "Автобиография" – първата книга върху Априлското въстание. Грижи се за образованието на осиротели панагюрски деца, а по–късно митрополит Климент я кани за учителка в Търново. Със съпруга ѝ Ваисл Дипчев, който е кмет на Панагюрище към момента на венчавката им, имат петима сина, по–късно осиновяват и момиченце. След смъртта на Васил Дипчев, причинена от побой заради политическо преследване, Райна не пада духом. Въпреки тежкото положение на вдовица с много деца и въпреки собственото си влошено здраве, тя акушира безплатно на бедни родилки, но и на дипломати. Благодарение на контактите си, издейства построяването на "Майчин дом" в София – сегашният Национален център по трансфузионна хематология.
Друго разпознаваемо име на будителКа е Екатерина Каравелова. Освен като съпруга на Петко Каравелов, тя е известна с активна обществена дейност и позиция. Учителства и учредява Българския женски съюз, председателства Международната женска лига за мир и свобода и е една от създателките на Комитет за защита на евреите. Стефан Стамболов нарежда да я осъдят на смърт, но тя се спасява, благодарение на доктора по право Константин Стоилов.
След смъртта на Петко Каравелов, тя продължава да участва в обществения и културен живот в България. По време на Балканските войни (1912 – 1913) e главна медицинска сестра, грижи се и за ранените при Първата световна война. През 1935 година е избрана за председател на Съюза на българските писатели.
Първата жена юрист, завършила докторат по право в Софийския университет в далечната 1929 година, е Вера Златарева. Освен юрист и автор на монографии с правно и научно–популярно съдържание, тя е и дейна феминистка. Участва в Дружеството на българките с висше образование. Фокусира се върху теми, свързани с положението на жените в обществото, както и върху наболели проблеми като проституцията, изнасилванията и грижата за самотните майки.
Тя става и първата жена с придобита адвокатска правоспособност, като това се случва през 1945 година. По същото време става и народен представител в 26-ото Обикновено народно събрание. Участва в инициативи за възстановяване на конституционните права и свободи, нарушени след преврата от май 1934 година.
Друга знатна съпруга, но и безспорна будителка, е Мара Белчева. Учителка, поетеса и преводачка. След убийството на съпруга ѝ – министър Христо Белчев, следва филология във Виена. Превежда фундаментални трудове като "Тъй рече Заратустра“ от Фридрих Ницше. От 1903 година споделя живота си с Пенчо Славейков. По време на Междусъюзническата война (1913) e милосърдна сестра и учителка в София. Домът ѝ на улица "Христо Белчев" 12 в София е сред най–забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
Сред най–видните бойци за равноправие между половете се отличава Димитрана Иванова – учителка и журналистка. От 1908 година е член, а по–късно и председател на русенското дружество "Добродетел". Нейната основна цел е просвещение и културно издигане на жената. Пише статии за редица издания, става редактор на списание "Женски глас". В него разглежда юридическите аспекти на подчинения статус на жената. Тя е и сред основателите на Дружеството за защита на децата. Междувременно придобива и юридическо образование, а докато оглавява Българския женски съюз, издейства правото на омъжените и разведените жени, както и на вдовиците над 21-годишна възраст, да гласуват на общински избори.
Преди Димитрана Иванова да извоюва тази победа, активна застъпничка за правата на жените е писателката и драматург Анна Карима. Тя също има знатен съпруг зад гърба си – Янко Сакъзов, но бракът им не просъществува, макар да имат три деца.
Пиеси на Карима са поставяни на сцената на Народния театър, дори и извън пределите на България – като например Санкт Петербург. През 1897 година основава женското образователно дружество "Съзнание“, което изпраща петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование. Тя инициира и създаването на Българския женски съюз. През 1916 година открива в София първото девическо търговско училище. Занимава се и с благотворителност.
Това е само малка представителна извадка на народните будителКи. Никога няма да бъдем изчерпателни в изброяването на жените, оставили отпечатък върху обществото ни. По–важна е приемствеността на делата им. Сред съвременните български будителки наскоро се нареди доц. д-р Мария Спасова. Тя стана първата българка с място в Менделеевата таблица под номер 51 с химичния елемент антимон. Работи в Института по полимери към БАН, а в нейната лаборатория създават нов материал, който се използва за превързочен. Д-р Спасова има постижения и в селското стопанство, където с помощта на нова технология растенията биват предпазвани от вредители и неблагоприятното влияние на околната среда.
Можем само да заключим, че познаването и почитането на народните будители и будителКи изисква повече от патриотични постове в социалните мрежи. Не стига и ожесточената съпротива срещу други празници. За адекватно национално самочувствие е нужно стабилно културно–историческо покритие и грамотност. Само така ще се отблагодарим за наследството, оставено ни от видните личности в нашата история. Нека в този свят на инфлуенсъри, самите ние да бъдем повече будители.
