Спомняте ли си живота си преди да станете родител, а в частност майка?
Ама не, недейте сега да плачете, животът пак е хубав, просто е малко по-сложен!
Вероятно не веднъж сте чували някой да казва, а дори и на вас, било то приятелка, родител или непозната женичка, на опашката в магазина „Децата са най-голямото щастие”, нали? Със сигурност, дори вие сте го изричали поне веднъж, преди детето да потопи котката в тоалетната чиния, примерно.
Това е от онези клишета, които всички казваме поне четири пъти в живота си на родители.
И това си е самата истина. Аз изпитвам всекидневно щастие от детето си. Най-щастлива ме прави вечер, когато вече си е легнал и заспал дълбоко, тогава се изпълвам с такова щастие и не, не е от тишината, която цари и от чистотата и подредбата, не е от това, че няма кой да ми говори за „Майнкрафт”, заклевам се!
Най-щастлива ме прави вечер, когато вече си е легнал и заспал дълбоко, тогава се изпълвам с такова щастие и не, не е от тишината, която цари и от чистотата и подредбата, не е от това, че няма кой да ми говори за „Майнкрафт”, заклевам се!
Също изпитвам това велико чувство, когато детето пусне прахосмукачка, вярно, че преди това сме имали нещо като скандал от рода на „- Не искам, сега играя! –Ти винаги играеш, помогни ми малко! –Пусни я ти! –Аз готвя! –Стига де, мамооооо! –Добре и аз няма да направя вечеря! –Офф, добрееее”, но да, после щастието е пълно, а и апартаментът е малък, колко са 2 стаи и една кухня, та не го карам да бърше прозорци, все пак (просто още не ги стига)!
Също огромно щастие изпитвам, когато чуя сладкото му гласче, по телефона и то ми казва „Да, мамо, при баба е супер! Кога, обаче ще ме вземеш?”. Ех, това чувство е незаменимо. В средата на седмицата да се прибереш , да чуваш тишината, да не трябва да правиш вечеря, закуска и обяд и за следващия ден. Дори лекият спор, преди гостуването му, си струва „-Имам страхотна новина! –Каква е тя? –Ще спиш при баба си, ЙЕЙ! – И кое му е страхотното на това? –Аз не казах, че е страхотна за теб…”
Също огромно щастие изпитвам, когато чуя сладкото му гласче, по телефона и то ми казва „Да, мамо, при баба е супер! Кога, обаче ще ме вземеш?”. Ех, това чувство е незаменимо.
Та, да, децата са си истинско щастие, всички ще се съгласим с това.
Преди близо два месеца близка приятелка роди и наскоро я уверявах колко прекрасно е да си родител, че скоро ще го разбере напълно и да, това бебе все някога ще заспи, да, ще плаче все по-рядко, когато му е развален компютърът, например, когато трябва да пише домашни, и когато му напишат хейт коментар в YouTube *особено тогава е голяма драма*, но това са дребни неща и винаги ще може да го пратиш в стаята му, да си поплаче насаме, пък и тия дробчета трябва да се разширяват.
Да се върнем на живота, преди да станеш родител.
Ходиш на работа, прибираш се когато искаш, спиш когато искаш, ядеш каквото поискаш… Не е пълно щастие това! *трие сълзи*
Както се казва, преди да стана родител имах много теории за отглеждането на деца, сега вече имам дете и никаква теория, но пък намирам щастието в дребните неща. Ето, сега отивам да го търся пред печката. Ама кой не обича да прави нещо, за което после ще чуе „Е, т’ва е гадно!” Щастие!
И така, бъдете щастливи и пазете щъркелите, те носят щастие!
