Когато за пръв път изгледах осъзнато всички епизоди на "Сексът и градът", бях в началото на 20-те си години. И се влюбих в Кари, Саманта, Шарлот и Миранда, изживявайки с тях всички драми, през които преминаваха.
Разбирах битките, които водеха на любовните фронтове, а в образите им разпознавах себе си и своите приятелки, които обожавахме да пием коктейли в малките часове на нощта, чувствайки се като героини от сериала.
Но пропусках нещо много важно: аз бях в началото на 20-те си години, а те гонеха 40. И животът ни се стичаше по един и същ начин.
Осъзнах го, когато наскоро отново реших да изгледам всички епизоди на сагата. Сега обаче аз съм в 30-те си години, омъжена и майка. Приоритетите ми отдавна не включват непрекъснати срещи с нови и нови мъже и безкрайни партита. Оставих всичко това в 20-те си години и знаете ли, никак не ми липсва. Защото постигнах това, към което героините от "Сексът и градът" също се стремяха, без да си го признават - да имам мъж и стабилност до себе си.
Иска ми се да обърна повече внимание на точно това твърдение. Мнозина от вас, прочитайки този текст, ще си кажат, че да имаш семейство е краят на всичко забавно, а необвързаният начин на живот е единственото, което си заслужава. Но знаете ли, необвързаните не спират да ходят по срещи, надявайки се, че все някога ще срещнат Него - този, който ще промени статуса им за постоянно, а не за няколко месеца и ще ги накара да повярват, че истинската любов съществува. Клиширано до безкрай и също толкова вярно.
Беше ми неловко да гледам първите няколко сезона на "Сексът и градът", в който жени на зряла възраст изживяваха драми, присъщи за тийнейджъри. Искрено вярвам, че човек преминава през различни етапи в живота си и зациклянето на едно място просто спира развитието. В началото е лесно: някой друг разделя живота ни и знаем, че имаме 12 години в училище и 4-5 в университета. След това обаче ние трябва да започнем да моделираме съществуването си и ако от 20-ата до 40-ата си година животът ни се стича по един и същ начин, то със сигурност някъде сме сбъркали.
Не искам този текст да е поучителен или критикуващ. Наясно съм, че мнозина няма да разберат какво е искал да каже авторът, затова ще се опитам да направя обобщение, което да смекчи словесните удари, които е възможно да съм нанесла по-горе.
Не е въпросът в това дали си на 40 и необвързана, защото никой не знае къде ще го отведе съдбата и връзката не бива да е задължение, а чувство. Въпросът е в начина на мислене - когато си на зряла възраст, но се плашиш да докоснеш бебе, е откровено казано смешно; когато си на зряла възраст, но се държиш като тийнейджър, е откровено казано смешно и незряло; когато си на зряла възраст, но не излизаш от студентските си години, е откровено казано смешно и малко тъжно.
Свобода на избор има всеки от нас. Но свободата не бива да се бърка със слободия. Толкова се страхуваме от рамките, че често не успяваме да видим ролята на парапети, които някои от тях носят. Парапети, които ни удържат да не паднем в бездната.
Толкова се плашим от стереотипите, че ги намразваме, без да имаме възможност да помислим всички те ли са толкова лоши за нас. Защото да, семейството е стереотип, но няма нищо лошо да бъдеш част от него, ако помежду ви цари мир и разбирателство. И никой не казва, че семейството значи непременно граждански или църковен брак, или моята голяма българска сватба. Семейство можеш да създадеш с човека до себе си и без подпис, и без да сте от различен пол. Защото смисълът е чисто и просто любов.
Започнах отново да преживявам героините към последните сезони на "Сексът и градът", както и в двата филма, когато вече всички от тях бяха в сериозни връзки, някои от тях и с деца. Отне им няколко сезона, за да признаят пред себе си, че удовлетворението не идва с различно парти всяка вечер, а с храна за вкъщи на дивана с един и същ човек - любимият човек.
Чувството на шеметните години, когато си на 20+, е несравнимо и трябва да бъде изживяно. Но е хубаво да остане там. За да продължим живота си напред и да открием новите предизвикателства, които новите роли ни носят. А не да спрем да се развиваме, превръщайки се в жени, които отказват да пораснат.
