Четеш заглавието и не ти звучи никак романтично. Така е, защото колкото и да не си го признаваме сме свикнали да робуваме на клишета - Любовта носи уханието на нейния парфюм…Щастието е усещане за пясък между пръстите и парещо слънце по кожата…Страстта е горещият му дъх, докосващ врата ти…Бла, бла…Написано е красиво, но чувствата не се предназначени за четене.
Затова се опитай не просто да прочетеш следващите редове, а да ги почувстваш. Дали любовта няма да се окаже ароматът на прегоряло, идващ от кухнята, когато ТЯ за пръв път се опита да ти изпече сладкиш, въпреки че и до днес не си признава, че никога преди това не беше готвила нищо сладко. А щастието може ли да е пронизващият звук на тенджерата под налягане, над която откриваше баба да ти готви любимото зеле, всеки път, когато се прибираше от Англия по време на следването си. Вече ти е крайно любопитно как ще обвържа страстта с храната, нали? Никога не се съмнявай в един телец и неговата дегустаторска интуиция. Страстта е вкусът на онази странна дъвка, която си купи специално от аптеката и дъвка точно 20 секунди преди да се целунете за пръв път.
Но за мен връх в емоцията на сантименталността заема ароматът на печени чушки. Вървя по тротоара, прибирам се от работа, излизам до магазина, отивам към парка, подритвам пожълтелите листа и от всяка жилищна сграда се носи ароматът на печени чушки. Есента е печени чушки. Печените чушки са дом. Домът е уют. Уютът е семейство. Семейството е любов. Следователно печените чушки са любов. Искрената детска любов, докато обелките от опечените чушки по теб са поне два пъти повече от обелените чушки, помагайки на мама. Първата голяма любов, прераснала в общ дом, общ чушкопек и общо мазе. Вечната любов към това да правим добро и да подарим няколко буркана с чушки на съседите в нужда.
Септември е, все още достатъчно топло за приятна разходка, но не в парка, а в квартала. Премини бавно между блоковете и всеки път, когато усетиш аромата на печени чушки, затвори очи и се усмихни - някой само на няколко метра вертикално от теб консервира любов, както ти си правил толкова много пъти.
P.S. Обещавам, че следващия път няма да пиша за вкуса на лютеницата.
