В края на 2017 г. по книжарниците се появява книгата на Дебора Могак – „Треска за лалета“ (изд. Сиела). Творбата бързо добива голяма популярност заради предприетата мащабна рекламна кампания и последвалата я екранизация.
Действието в романа се развива през XVII в. в Амстердам. Годината е 1636. Първият регистриран икономически балон в света – манията по наскоро внесените от Турция в Западна Европа лалета кара хората да губят разсъдъка си. Традиционно сдържаните холандци залагат каквото имат, копнеейки за огромните богатства, които крехките цветя могат да им донесат. Лалетата са възприемани като красиви, екзотични, уханни знаци на добрия усет. Цените на най-редките видове надхвърлят десет пъти годишния доход на един човек от средната класа. Нито една от луковиците обаче не е била налична – търгувало се е само с документи. Амстердам се оказва пленен от едно цвете. Истинска треска е обзела жителите му. Треска за лалета. Истерията по редки луковици се е пропила и в най-скептично настроените. На фона на тази „война“ се ражда любовта.
Романът „Треска за лалета“ представя типичния любовен триъгълник. Младата София е омъжена за много по-възрастния от нея Корнелис Сандвоорт. В замяна той издържа майка и сестра й. Корнелис е загубил първата си жена и децата си и отчаяно копнее да се сдобие с наследник, който да обезсмърти името му. Единствената му надежда е в София. Толкова е обсебен от желанието да има дете, че потиска жена си. Възхищава се на красотата и младостта й, но сякаш я приема за даденост.
„Видя зеления папагал да виси в салона.
Макар да беше в клетка, той говореше красиво...
И беше толкова весел в своя затвор,
сякаш се намираше в сватбен дом...
Ако мога да бъда твой роб, вземи ме в робство.
Завържи ръката ми за твоята, нека сватбения пръстен бъде панделката.“
Ван дер Минен, 1694
Докато изкуството не я среща с художника Ян ван Лоос, животът на София е като в златна клетка - монотонен и скучен. Завръзката на творбата се очертава с появата на първите филизи на тяхната любов, която е изцяло сравнима с лудостта, обзела холандците по лалетата и тяхната красота. София и Ян се отдават на любовта си. Ян никога не е изпитвал подобно чувство преди, София е разкъсвана между любовта и чувството за вина, а Корнелис е толкова обсебен, че не вижда как съпругата му изцяло се променя. Заслепени от чувствата си, София и Ян взимат множество необмислени решения и се оплитат в мрежа от лъжи, която заплашва да ги погълне. Толкова са отчаяни, че измислят рискован план, за да се спасят. Обзема ги треска, много по-опасна от лудостта по лалетата – мисълта за бягство от реалността. Включват се в покупката и препродажбата на луковици. В най-важната част от плана им е преплетена по необикновен начин втората сюжетна линия на романа – на прислужницата на семейство Сандвоорт - Мария.
„Мария и аз сме близки, по-близки, отколкото някога съм била със сестрите си; близки по начин, който никой друг не може да разбере. Само Ян знае тайната ни. (...) Свързани сме в съучастничество. (...) Ние сме заключени в тази къща заради нашата тайна. Тихите стаи, окъпани в светлина от витражите, бдят над предателството ни. Единствените ни свидетели са лицата, които ни гледат от картините – цар Давид; селянин, надигащ халба; дори ние – Корнелис и аз, застинали в някогашния ни живот. Това са немите ни съучастници.“
На пръв поглед всичко върви по план, но балоните рано или късно се пукат и всяка треска взема своите жертви...
„В началото на 1637-а пазарът на лалета се срива. Висшият съд в Холандия, ужасен от националната истерия, се намесва и луковиците незабавно са обявени за лишени от всякаква стойност. Хиляди хора са рзорени. Хвърлят се в каналите; оставят се на грижите на благотворителни организации; в църкви из цялата страна те горчиво се разкайват за глупостта си. Този любопитен епизод потъва в страниците на историята, епизод, свидетелство за човешката алчност и приумиците на съдбата. И все пак всичко идва от любовта към красотата; страст към цветя, чийто живот е дори по-мимолетен от този на запленените от тях.“
Противно на очакванията Дебора Могак не търси точно разграничение между „добри“ и „лоши“, вместо това оставя читателя да прецени сам. Затова книгата е написана от гледната точка на всички герои. Главите са съвсем кратки, може би за да се даде достатъчно поле за „самопредставяне“ на персонажите. За сметка на това е използван оригинален подход – всяка глава започва с известна мисъл или цитат, който подсказва какво ще се случи. Историята е запленяваща и с непредвидим финал, но не е представена достатъчно задълбочено. В контраст със заглавието, информацията за треската, обзела холандците, е оскъдна. Чак към средата на романа се заформя интригата с луковиците, но дори тогава тя не е водеща. Така изключителният избор на Дебора Могак за ситуиране на действието през цялото време е на заден план. Треската за лалета остава като неразгърната идея. Почти до средата на книгата читателят дори не разбира защо авторката е избрала това заглавие. Липсва атмосферата, която подробното представяне на този период би внесла. Очакванията за „исторически полъх“ не се оправдават. Същевременно действията се развиват изключително динамично, има много диалог, а описания почти липсват. Създава се впечатление, че това е по-скоро сценарий за филм, отколкото роман. Няма дълбочина, която да усложни проблема; да създаде драма, напрежение. Персонажите не са особено автентични и убедителни. Чувствата им не са комплексно представени, характеризирани са само чрез речта, но това е крайно недостатъчно да задоволи сетивата на страстния читател и в съзнанието му героите сякаш остават „безплътни“.
Въпросите, които творбата поставя, са морални и философски, за безсмъртието, вярата в Бог, греха и изкуплението. Темата е актуална и днес, въпреки че е ситуирана в XVII в. Безспорно идеите на авторката са оригинални, но подходът и начинът им на изпълнение не са особено добри. Най-малкото, защото романът е с неясен акцент; до последно се колебае между любовта и манията по лалетата, а някъде между тях се прокрадва изкуството. Това се дължи на незадълбочените сюжетни линии. Вместо да има една „главна“ и две „поддържащи“ роли, има само поддържащи.
През октомври 2017 г. излиза и екранизираната версия на творбата (Tulip Fever) с Алисия Викандер, но филмът не е особено сполучлив. Обърнато е много повече внимание на обстановката и костюмите, вместо на посредствената игра на актьорите, зле написания сценарий и множеството неточности в сюжета.
Ако ви се чете история за предателство и любов, „Треска за лалета“ е напълно подходящ избор. Макар да не е написана по най-добрия начин, книгата впечатлява с нестандартните си идеи и концепция.
