Настоящият текст излиза седмица след премиерата на тук представения продукт, който, за протокола, е игра, базирана на пълнометражна филмова GC продукция от тази година, която пък от своя страна е базирана на гейм творение за PlayStation 2 от далечната 2002 година. В рамките на споменатата седмица Sony и Insomniac Games обявиха, че Ratchet & Clank за PlayStation 4 на практика е най-добре продаваното заглавие за цялата серия, стартирала от преждеспоменатата 2002 година.
В конкретния случай съм изключително щастлив заради добрите резултати на новата игра от франчайза, защото в последните няколко години остана съмнението, че като изключим няколко олд-скул поредици на Nintendo, класиките от края на миналия и началото на настоящия век не могат да предизвикат раздвижване в джоба или портфейла на модерния играч.
Истината е, че Ratchet & Clank е един от най-добре замислените ремастъри на класика от предишна генерация, защото разчита почти изцяло на своите оригинални геймплейни корени и добавя единствено щипка модерна визия и звук, които биха привлекли споменатия модерен играч.
В подобен случай, 100%-во печелиш старите феновете на оригинала, и има много по-голям шанс да попаднеш в полезрението на младите играчи, които търсят визуално изпълнение с марката 2016. В същото време и не биха имали нищо против да дадат шанс на олд-скул геймплей, предвид ренесанса на мнозина стари жанрове на инди сцената и мобилната гейм вихрушка, при която обикновено най-простичките концептуално заглавия са и най-популярни.
Прочее, онова горе за щипката модерна визия не е вярно. Не става въпрос и за черпак, а буквално за казан модерна визия, който прави от настоящия Ratchet & Clank едно от най-впечатляващите в чисто технически план заглавия на настоящата генерация.
Болезнено добре изглеждащи PBR материали, адски адекватни анимации и бясната текстурна изработка правят така, че новият продукт на Insomniac Games в някои моменти да наподобява на GC продукция на Pixar. При още малко по-добро IQ (по-добър АА и AF) откъм визия нещата си отиваха към CG рендър в реално време.
Любопитен за отбелязване факт, е, че американското студио реално използва енджина на оригиналната игра от 2002 година, като е ъпдейтнал въпросния до възможността за възпроизвеждане на кажи-речи всички модерни ефекти. Между другото, енджинът все още зарежда всяко ниво в паметта на конзолата и от там преди всяко ниво има (за щастие) не особено дълъг loading екран. Предвид стрийминг природата на 90% от модерните игри, дори споменатите loading-и успяха да ми подействат сантиментално. Играта върви „само“ в 30 кадъра за секунда, но въпросните са стабилни в 99% от времето и играта не страда от фреймпейсинг. От там контролът е изключително стегнат, а лаг просто не се усеща. Припомням, че първите 5-6 игри от серията се стремяха към 60FPS.
Освен меко казано бясната визия, Insomniac Games се променили донякъде и звуковото изпълнение. За последното си има и съвсем логично обяснение – настоящата игра е базирана на пълнометражната GC продукция, която също направи своята премиера на голям български екран през изминалата седмица.
По мое мнение хуморът е модернизиран до нива, които поне на мен не ми допаднаха, но пък евентуално могат да бъдат подходящи за тийнейджърите на днешния ден.
Историята е изкристализирало клише от не особено добър вид, но за щастие въпросната работи на териториите на развлекателния софтуер. Но за съжаление не и на тези на кино продукция. Под ‚работи‘ за играчи като мен, на които тя хич не им се нрави дигиталният разказ, имам предвид възможността просто да „скипна“ всяка кът-сцена или по-сериозен сюжетен къс, като съсредоточа вниманието си към красивите локации, пъргавия екшън и смазващите оръжия.
За никого не е тайна, че бойният арсенал винаги е бил един от най-силните козове за поредицата (а и почти всички заглавия на Insomniac). И тук американците обаче не само са осъвременили визуално оригиналите оръжия, но са и добавили няколко нови. Като пикселизатора от пресните допълнения обра моите точки. В случая става въпрос за средство за унищожение, което превръща противниците на главните герои в пикселилизирани буци, излезели все едно от игра за NES или Master System. Впоследствие Ратчет има възможността да направи от въпросните буци супа от пиксели.
Нататък, лейаута на нивата също в повечето случаи е променен. За щастие към по-добро. Нещо повече, Insomniac са прибавили и серия изцяло нови локации, които не присъстват в оригиналната игра.
И това не е всичко – на линия са нови босове, геймплейно участие на роботчето Кланк и над 4 часа синематици, част от които взети директно от филмовата продукция.
Колкото и да търся по-сериозни негативи в настоящия ремастър, такива просто не могат да бъдат открити. За капак на всичко цената, на която се продава Ratchet & Clank за PlayStation 4, е доста под ААА нивото от 120 лева. А тук представеният продукт има всички характеристики на ААА заглавие. Повече от добрите стартови продажби на играта означават и почти сигурна изцяло нова част на серията. Молбата ми към Sony и Insomniac обаче е отново да се придържат към оригиналната геймплейна концепция на поредицата, а не към експерименталните последни 5-6 години, които едва не я затриха.
