“Писма от Антарктида” се излъчи на "София филм фест" и обиколи кината миналата есен. Писан е от Теодора Маркова, Георги Иванов и Невена Кертова. Режисьор и продуцент е Станислав Дончев. Тази неделя по "Нова телевизия" ни огря ТВ премиерата му и напомни, че се стараем да извеждаме добри продукции. Основният трън в очите е приликата с мексиканския филм “Без инструкции” , чиято фабула се върти около баща, пращащ писма на дъщеря си от името на майка ѝ – приключенец и изследовател, който плава с ядрени подводници и купува парчета от Луната. Въпреки разменения пол и обстоятелства около липсващия родител... сходството е интересно.

Все пак, ако сте фен на Амели Пулен и още гледате детски, “Писма от Антарктида” ще ви допадне. С небрежните си диалози, проследими, но обмислени пируети. Липсва произвол в сценария, само целувки, пръснати в ледения климат; болка на кристали, леко психарска любов и делюзии. Ако не в средата, то до края на филма, ще забравите околното, потънали в cinema hypnosis.

Диана (Ирмена Чичикова) е очен лекар, който се мести в София със сина си. Фрапантно нежна в в движенията си, тя знае как да действа. Игла да изпусне, ще разрови калта с тънките си пръсти. Може да увърта, но се извинява, без да търпи намеса – на майка си, любовници, шефове и учители. “Странна птица си. Странна в добрия смисъл... и птица в добрия смисъл.”

Ирмена Чичикова

Синът ѝ (Симеон Ангелов) пък е нормално лапе, превъзбудено от всяко движение на въздуха, с идол и коректив – баща си. Но този баща липсва. Заместен е с екстремен изследовател на климат, сладкодумен адресант на.. поща от Антарктида. В първата сцена Диана кара и гледа филмче за семейство пингвини. Научаваме, че женските не мътят, а по-късно става ясно защо. Няма как да свършиш работа за двама, обаче тя успява. Съчинява истории за смел учен, бой с тюлени и междуокеанска любов. Писмата са пищни дотолкова, че да разтегнат и оголят липсата.

Има една мисъл “Няма преграда между мен и светът”, между Диана и реалността пластовете са лучени. Всяко “Не”, затворен телефон и пластмасов зъб от музей са равни на неизплакана дума.

 

Срещаме и Мария (Диана Димитрова) – екзалтирана приятелка, която вярва, че женените мъже се развеждат. Петър (Иван Стаменов) – с поглед между влюбен и натровен и плаха ерудиция. Директор на елитно училище, която ми напомня на две госпожи от началното (90-те). А Диана Любенова е строгият шеф. Смъртта кърши пръсти, докато любовта режисира в три сцени, които разплакват. Петно от чаша върху лист, прегръдка през колената и “Благодаря, мамо. Това са моите хайлайти – от праисторическа ера майчината любов е извор на сълзи. Колективното съзнание пази няколко жеста, които всяка ползва, а Ирмена е усвоила съвършено – погалване по главата, обхващане на лицето и завиване. Всичко с добавена нежност и стойност на историята.

Глобалното затопляне в атмосферата на филма е заместено със социално изстудяване. Дори от 2 до 7 градуса се измръзва – при съмнения, лъжи и скандали. Това, което спасява филма от уонаби Холивуд драма и чувството за преведена анимация, е психо елементът. Безупречна Ирмена във фази на болката. Между гняв и отчаяние до смисъл и муза, няма нищо за губене. Репутация не съществува, животът тече насън и кошмарът няма опция “събуди се”. Хипнотичната роля вдига ниво, а малкият Симо допринася, като изключим най-драматичните епизоди, които предполагат зрялост.

писма от Антарктида

Диана не иска Ники да изживее нейната загуба и се противопоставя на знаците до последен нерв. Обаче, цялата фантазия на ръба на психозата излиза солено. Изводът е, че няма пряк път до истината, защото от “някои думи се старее изведнъж”.

И все пак езерото трябва да се измине, за да се пропука най-тънката защита. Важно е само да намериш някой, който съчинява същите приказки... вместо диагнози.

Автор

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Напишете коментар