Имах възможност да пробвам For Honor още във фазата на бета тестовете и тогава определено ми хареса това, което видях. Новата игра на Ubisoft предлага една от най-комплексните бойни системи, моделите на героите са изключително детайлни и всичко изглежда доста красиво и автентично при все, че още не съм сигурен коя точно абсурдна историческа постановка позволява на рицари, викинги и самураи да се сражават на едно и също бойно поле. Уникална и определено трудна игра, For Honor имаше съставките за това да се превърне в следващия мултиплейър феномен.
Сега, когато завършената игра отново е в ръцете ми, мнението ми е малко по-различно. Кажете каквото искате, но лично аз се придържам към старото разбиране, че когато плащаш пълна цена за дадена игра, нормално е да очакваш пълно и богато съдържание за нея. Никога не съм приемал микротранзакциите като необходимо зло, независимо от това, че казват за този бизнес модел, че е неизбежното бъдеще. Наистина нищо не пречите да платите съвсем дребна сума веднъж, за да отключите някоя от многобройните екстри за героите, но почти веднага играта ви бомбардира с нови възможности за плащане и ако искате да видите всичко, което For Honor предлага, ще трябва да бръкнете надълбоко.
ТУК МОЖЕШ ДА СЕ СДОБИЕШ С ТВОЕТО КОПИЕ НА FOR HONOR И ДА ВЛЕЗЕШ В БИТКАТА!
Като безплатно демо, For Honor е брилянтна. Като високобюджетна игра на пълна цена, определено ѝ липсва съдържание.
Битки за всеки
Добрата новина е, че на базово ниво всичко работи. Дизайнерите на Ubisoft на практика са създали един доста добър боен енджин, без обаче да бъде обременен от типичните за бойните игри механики, които ги правят достъпни за крайно ограничен кръг геймъри с големи умения. Битките във For Honor се решават повече от умелото разчитане на противника и майсторското маневриране, отколкото от грубата сила и безцелното натискане на бутоните. Дори на компютър това е игра, която трябва да се играе с геймпад, тъй като двата аналогови стика са вплетени в цялостната механика на битките.
Когато схватката започне, десният стик се използва както за атаки, така и са париране от три различни посоки - ляво, дясно и отгоре. Въпреки, че всеки от героите има уникални атаки и маневри, базовите принципи си остават същите, което ви осигурява нужната достъпност на геймплея. Хубавото е, че между 12-те бойци има точно толкова разнообразие, колкото да ви накара да се пробвате с всеки един. Условно казано, те са групирани в категориите на мощни, но тромави колоси; повратливи, но по-уязвими войни и комбинация между двете. Ходът на битката може да се промени за секунди, ако вашият противник успее да разчете движенията ви. Битките във For Honor сами по себе си са триумф на стратегията и дизайна, дори ако играта често не успява да ги впрегне в по-съществен геймплей.
Самотният войн
Говорейки за самото съдържание, едва ли има съмнение, че For Honor е изключително мултиплейър ориентирана. От този подбор на думи ще ви стане ясно, че самостоятелната кампания в играта трудно може да се вземе на сериозно. Тя представлява поредица от 18 мисии, в които бавно и мъчително се движите през предварително дефинирани сцени, докато управляваните от компютъра опоненти се опитват да внесат динамичност, поне малко подобна на това, което ще получите при схватка с живи играчи. Закономерно, битките далеч не са толкова непредвидими, както когато срещу вас стои истински противник със своето уникално мислене и грешки.
Не помага и това, че сценарият на кампанията е ужасяващ и пълен с помпозни изказвания, без обаче да внася каквато и да било яснота относно и без това абстрактната обстановка. Действително е изкушаващо да кажем, че каквато и да е, кампанията във For Honor е по-добре от липсата на такава, но истината е, че тези усилия можеха да бъдат вложени в разширяването на мултилейъра. В този си вид, кампанията просто съществува и заема ненужно място, докато безкрайно по-силният онлайн компонент пък има проблем с това да оправдае пълната цена на играта. Затова направете си услуга и бързо прескочете тези няколко часа (около пет на стандартна трудност), които не са нищо друго, освен един въвеждащ туториъл към основата на играта, и влезте онлайн, където е истинския чар на For Honor.
Кръстосайте мечове с приятели в For Honor
Звездата там безспорно е Dominion - режим, в който отбори от четирима играчи се борят за контрол върху красиви и изпипани като дизайн замъци и укрепления. За да са още по-динамични нещата, две цели армии постоянно се сражават за някои точки на картата, което създава автентично бойно поле. В един момент може да покосявате с могъщия си войн група контролирани от компютъра бойци, а в друг да се изправите срещу реален съперник. Умелата комбинация от двете е може би най-добрият начин да бъде демонстрирана комплексната бойна система в играта.
За съжаление, For Honor на практика може да предложи само шест Dominion карти, а останалите режими не са толкова интересни. Тъжната истина е, че играта просто няма достатъчно уникално съдържание. Към това трябва да добавим и нестабилната онлайн връзка в първите дни след премиерата на играта. Самото намиране на нов мач без поне четири-пет съобщения за грешка е подвиг, а прекъсванията на връзката по средата на битката са нормални. Дори системата за подбиране на играчите страда и почти не взима предвид баланса между уменията и нивата на противниците, нито пък се стреми да изравни броя на живите и компютърните бойци.
Трудно е да намерим аналог на играта и само по себе си това е добре, защото явно тя е достатъчно различна, за да се откроява. Най-близките до For Honor игри като концепция са може би Chivalry: Medieval Warfare и Super Smash Bros., защото всички те са нестандартни бойни заглавия, които позволяват да им се насладите, без непременно да трябва да вложите най-напред 100 часа в тях. Ръкопашните битки във For Honor са наистина едни от най-бруталните, атрактивни и стратегически сражения, които може да видите в игра и когато срещнете подходящ опонент, адреналинът скача.
За съжаление, трудно е да препоръчам истински играта, когато като цяло тя е толкова скромна откъм съдържание и онлайн режимите са така нестабилни. При всички положения обаче, For Honor е искрен опит на Ubisoft за създаването на нещо ново и интересно; просто за момента изглежда компанията просто е поставила основите на едно по-интересно и комплексно изживяване, което ще видим в бъдеще.
