Представете си разговор между лелка с димящо кафе, баба и тъща в менопауза. Такъв материал, но в префинен стил, съдържа вестникът на лейди Уисълдаун. Кой кого изконсумирал предварително, изровено минало, бъдещи прогнози. Това издание е тайната победа на жените в свят на метафорично зашити усти. Те това си имат – оръжието на езика, което непременно е заострено и винаги намясто в пукащото се под корсета сърце.
Дафни Бриджъртън (Фийби Дайнвор) е обещаваща дебютантка. Кльощава и нежна, достатъчно наивна, излишно свита. В нейния свят да се омъжиш е самонавита мечта. Както като учиш по тегав предмет - изследвания сочат, че можеш да правиш нещо (добре) само ако си внушиш, че ти е интересно. И тя успява. Впечатлява кралицата, полюшва в очите си влюбени кандидати в чакане на избрания. “Уплашена ли си”, пита сестра ѝ. Как и защо да е, децата са прекрасни, любовта е смисъл. Зверски уплашена се разхожда, маневрирайки между чест и интуиция. Да си красива е привилегия, да си умна е шанс, да си опозорена – деветият кръг на ада.
“You have no idea what it is to be a woman, what it might feel like to have one's entire life reduced to a single moment.”
Честно казано е отвратително, днешните феминисти ще крещят вътрешно - как, по дяволите, неомъжено бременно и влюбено момиче ще е заточено в стая; защо странно-грозновата мишка в ролята на мъж ще изнудва с цел брак, понеже е бил насаме в алея с дама; наистина ли син може да командва съдбите на цяла рода заради пола си, докато зарязва грубо момиче от неелитен род!? Разбира се, че знаем историческата обосновка, но е все така изнервящо.
Имаме най-покровителският брат на света (Джонатан Бейли), който бие днешния стереотип за свръхгрижовно гадже. Минимум две фамилии сестри, една сред които мечтае за университет, доста посредствени майки, леко чалната чернокожа бунтарка, красив и смел главен герой, пълничко момиче-слънце и доста лица за пълнеж.
Саундтракът е свежа закачка, включвайки подобаващи на времето си ремикси на "Girls Like You", "Thank U, Next" и... Моцарт – в забележка от кралицата, че познава Амадеус от десетгодишен и го била насърчила да музицира. Тънкият и неумишлен хумор е зелено тикче за сериала, а Шонда Раймс, позната от “Анатомията на Грей” и “Как да ти се размине убийство” се впуска в историческите дебри с “Бриджъртън” – кастът е извадка на най-богатите лондончани през 1813 г. Най-искрящият въпрос е как така имаме тъмнокожа кралица, херцог и къде е запокитено расовото неравенство през това време. Истината е, че е имало чернокожи благородници, независимо че сценарият, дори базиран на романи и история, фриволничи.
В центъра са Саймън Басет (Реже-Жан Пейдж) – посттормозено дете, превърнало се в противник на брака, и Дафни – остроумна романтичка. Те съюзяват сили в щит от хулите на обществото. Предсказуемо се заяждат, без да знаят, че поначало се харесват (нали). Напук на всеобщото вярване, за мен днешната любов е повече от нямане, закопчване на ръкав, тайни погледи и слух от вестник, че ставаш. Днес, в пренаситената реалност, ако някой те обича, вероятно, силно вероятно, е заради голата ти душа.
С "Бриджъртън" Netflix предоставя банална романтична драма, но ненатоварваща и интересна – достатъчно за да отпуснеш глава в осем едночасови епизода. Бих му дала 6/10, защото за разлика от “Наричаха я Грейс”– епохално бижу по Маргарет Атууд, тук супер неочаквани обрати липсват, обаче ти се гледа въпреки това – наивността на жени относно направата на бебе, сладък свян, вътрешна драма, достойнство и всепоглъщаща суета.
“There is light to be found at their end. And I know… one day… we both will find it.”