Ревю: "Брачният пакт"

Зимна сесия. Малко преди нея загубих близък човек. На всичкото отгоре съм под карантина. Давам си сметка, че донякъде е добре, че се подготвям за изпит след изпит. Поне няма да се чудя какво да правя 14 дни. 


Въпреки това се чувствам тягостно. Липсва ми комуникацията с външния свят. От сутрин до вечер съм пред компютъра, а дори след това опциите ми за развлечение не са много, защото не искам да прекарвам още часове пред екрана.

Реших, че ще си избера някакво по-леко четиво, за да разпускам. Добре, че се бях запасила преди празниците с книги от библиотеката. Чудех се коя от всички да започна. Е, всъщност подбор на практика нямаше, въпреки че прегледах заглавията. 

Необяснимо защо една от книгите сякаш ме привличаше повече от другите. Нямам навика да съдя книгата по корицата, но точно тази беше мистерия за мен. Магнит, който ме дърпаше към себе си. Леко готическият полъх, който се носеше от нея, в комбинация с кървавата роза обещаваше нещо интересно и различно.

Не се бях излъгала. Освен за едно нещо. „Брачният пакт“ не се вписваше в представите за „лека“ книга. Поне не в моите.

Поставих подаръка на масата. Тежко, елегантно дървено сандъче. Отпред имаше странен надпис. 

ПАКТЪТ.

Що за ирландско уиски се нарича „Пактът“? 

При отварянето му сандъчето се оказа подплатено със синьо кадифе, но вътре открих само друга, по-малка дървена кутия. От двете й страни в плата бяха загнездени извънредно скъпи на вид писалки – сребърни, от бяло злато, може би дори платинени. Взех едната и се изненадах от тежестта и формата й. (...) По протежението на писалката имаше гравиран текст. Буквите бяха толкова малки, че не можах да ги прочета. (...) Поднесох писалката към светлината и вдигнах увеличителното стъкло към нея. „АЛИС И ДЖЕЙК“, следвано от датата на сватбата, а отдолу просто „ДЪНКАН МИЛС, КАЛИФОРНИЯ“. (...) Извадих и другата писалка и ги поставих на масата. След това и по-малката кутия. Беше от същото изящно дърво, със същата елегантна изработка и същото лого, гравирано на капака: „ПАКТЪТ“. Оказа се изненадващо тежка.

Опитах се да я отворя и открих, че е заключена. Поставих кутията обратно на масата и прерових опаковката в търсене на ключ. На дъното намерих не ключа, а написана на ръка бележка: „Алис и Джейк, знайте следното: Пактът никога няма да ви изостави“.

Алис и Джейк са олицетворение на перфектната двойка. Заедно от години и преживели много житейски трудности заедно, те са готови да узаконят връзката си. Тя е обещаващ адвокат, а той психотерапевт, провеждащ предимно брачни консултации. Три дни преди сватбата Алис се запознава със семейство Финеган и спонтанно ги кани на венчавката. Гости 201 и 202 дават на младоженците мистериозен подарък, който ще преобърне целия им свят и ще им се прииска да не бяха отваряли.

Пактът е група сходно мислещи индивиди, решени да постигнат еднаква цел – поде Вивиан. – Създаден е през 1992 г. на малък остров близо до границата на Северна Ирландия от Орла Скот и нараства експоненциално по размер и сериозност оттогава насам. Макар правилата и анексите полека да се променят, членската ни маса е нараснала и членовете ни са разпръснати надлъж и нашир, а мисията и духът на Пакта остават верни на концепцията, измислена от Орла в самото начало...

Двамата любезно са подканени или по-скоро принудени да подпишат договор с Пакта, без да имат възможността да проучат в какво се забъркват. В началото са доволни. Бляскавите партита, които посещават и привидно логичните правила, които трябва да спазват, с нищо не подсказват същността на организацията. Леките наказания, които Пактът им налага са за неща, които дразнят другия и Алис и Джейк мислят, че групата наистина ще им помогне. 

Като се замисля, осъзнавам, че трябваше да сме наясно - още тогава, - че има нещо гнило. Трябваше да отпратим Вивиан и да спрем да вдигаме телефона на Финеган. Трябваше да сложим край на това чудо, преди изобщо да е започнало. Но бяхме млади и любопитни, а бракът ни – още пресен. И подаръкът на Финеган беше толкова неочакван, а посланичката му - така убедителна, че ни се струваше нелюбезно да откажем.

Както се казва обаче „дяволът е в детайлите“. Постепенно нещата излизат извън релси и двамата сякаш поемат по различни пътища. Не осъзнават едновременно на какво изпитание са се подложили доброволно. Първият ясен предупредителен сигнал идва неочаквано на едно от партита от стара позната на Джейк.

- Не би трябвало да си тук. Не забелязах името ти в списъка на гостите. Имейлът сигурно е бил разпратен, докато сме били на почивка. Щях да го спра, Джейк. Можех да те спася. Сега е твърде късно. Съжалявам... – Тя ме погледна с разкошните си кафяви очи, които така добре помня. – Честно, ужасно съжалявам.

Брачният пакт
"Брачният пакт" (изд. "Изток-Запад")

Това е историята на таен култ, твърдящ, че укрепва брачните отношения. Впоследствие се оказва, че е зловеща организация, държаща членовете си изкъсо и навлизаща безпощадно в личното пространство. На всичкото отгоре има наръчник с правила, при нарушението на които се прилагат наказания, използвани за измъчване на престъпниците в миналото. Когато разбереш всичко това обаче връщане назад няма. Изумително е колко много напомня на „1984“, макар действието да се развива в наши дни. При това в демократично общество. За да преодолеят това нечовешко изпитание, Алис и Джейк ще трябва да подложат на изпитание брачните си клетви и да открият, че единственият начин да успеят е вървейки ръка за ръка.

Не мога да изтрия от ума си образа на Алис, седнала в малката си килия, облечена в удобния червен затворнически гащеризон. Побърквам се от тревога, разбира се. И съм уплашен. Какво става с нея и кога ще се прибере у дома? Наистина ли е добре? Но трябва да призная, че има и друг момент: дълбоко, много дълбоко в себе си долавям искрица радост. Сложно е. Грешно ли е, че ми е приятно да ставам свидетел на тази невероятна жертва, която тя прави заради мен, заради нашия брак?

Повествованието се води от името на Джейк. Разказът тече в сегашно време, но има много препратки, осъществени чрез мисълта на Джейк, които загатват предстоящите събития и подсилват напрежението. Иронията с професиите на младоженците е покъртителна. Като адвокат Алис е принудена да следва правилата на специалния наръчник и да търси „вратичка“, която да ги измъкне. Като брачен консултант, спасил множество двойки от развод пък, Джейк е порицаван за собствения си брак.

Точно преди полунощ партито приключва. Незабавно от трийсетина души, седящи на групички, които си говорят и пият, се стига до практически празна тераса, на която сме само ние с Алис, Джийн, Оливия и още една двойка. Жена ми очевидно не иска да си тръгва. Много съм изненадан. Макар че тя винаги е била по-общителна от мен и  макар че напоследък не сме излизали толкова, освен в задължителните си нощи навън, предполагах, че сме на една вълна за Пакта. Простата ми логика е, че ако не се вижда начин да се махнем – а явно такъв няма, - то най-доброто е да минимизираме времето, прекарвано с членовете. Колкото по-рядко ги виждаме, толкова по-рядко ще виждат и нас, и е по-малко вероятно да си докараме неприятности. Повече време, прекарано заедно, означава повече рискове. Алис да не е забравила това?

Сюжетът ни предоставя и цял куп философски разсъждения и изследвания относно брака като институция, умело вплетени в действието и представени чрез работните сеанси на Джейк. Книгата е написана на достъпен език, а напрежението и съспенсът присъстват буквално до последната страница.

В крайна сметка обаче мисията на Пакта и моята главна цел в живота случайно са еднакви: успешен и щастлив брак с жената, която обичам. И в костния си мозък знам – сигурен съм, че Пактът е лош, дори много, но няма начин да отрека, че целта е да ми осигури това, което най-много желая.

Мишел Ричмънд е успешна американска авторка. Освен „Брачният пакт“ има още 7 произведения, заемали челни места в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и благодарение на които е носителка на три престижни награди. „Брачният пакт“, издадена през 2017 г., затвърждава позицията й в Гилдията на авторите и вдига летвата за следващата й творба.

Тук, в пустинята, разбирам вече онова, което е трябвало да видя още отдавна: любовта ни е силна. Себеотдайността ни – непоколебима. И нямам нужда от Пакта, за да задържа съпругата си. Да, бракът е обширна, некартографирана територия, в която сигурни неща няма. Но все пак ще намерим пътя си през нея. 

Сюжетът е изключително оригинален и е поредното доказателство, че утопичните идеи почти никога не са толкова добри и невинни, колкото изглеждат. След като прочетете „Брачният пакт“ вероятно повече няма да подценявате дребния шрифт, придружаващ всеки договор. А може и да станете дори леко параноични при подписването на каквото и да е.

Ива Ризова

Студентка по журналистика, намираща вдъхновение навсякъде около себе си. Обича да изследва необятния свят на литературата и киното. "Никога няма да преплуваш океана, ако те е страх да изгубиш брега от погледа си." - Христофор Колумб

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни