По-паметливите от вас вероятно си спомнят, че и преди сме ви разказвали за един от новите български филми "Никой", чиято официална премиера ще се състои на 3 юни в Зала 1 на НДК от 20:00 часа. Прожекцията на лентата е част от Салон на изкуствата 2016. Режисьор на лентата е Андрей Андонов, за когото това е и дебют в областта на киното. Андрей е и ко-сценарист на филма, заедно с Явор Веселинов, като в ролите ще видим Гергана Плетньова, Стоян Радев, Силвия Петкова, Йорданка Ангелова и Кристиан Милатинов.
Едно от най-впечатляващите неща около Никой е фактът, че филмът е изцяло независим проект, финансиран както лично от неговия създател, така и чрез платформата за обществено финансиране Indiegogo. Казано накратко, "Никой" е един чудесен пример, че всички ние можем да сбъднем дори и най-големите си мечти, стига да го желаем истински и от сърце.
Историята на "Никой" ще ни отведе във вълшебните Родопи, а докато изчакваме премиерата на филма, която ще се състои след само няколко дни, потърсихме Андрей Андонов, за да ни разкаже лично някои интересни неща около проекта.
На 3 юни в Зала 1 на НДК ще се състои официалната премиера на “Никой”, което е и режисьорски дебют за теб в областта на киното. Разкажи ни малко повече за филма. Какво представлява той?
Филмът, казано накратко, е провокативна драма, която разказва историята на едно момиче, което преживява най- ценната промяна, която може да се случи на човек. „Никой“ е независим филм, създаден в период от четири години. Дързък и смел.
Както бяхме писали и преди във VIBES, проектът е финансиран изцяло по частни и публични начини, включително и чрез платформата Indiegogo. Как успя да го направиш? През цялото време ли вярваше, че е възможно?
Когато тръгваш да търсиш финанси и подкрепа по тези канали и инструменти, е много важно това да е застъпено още от самото начало в стратегията по реализирането на проекта. Задължително за такъв род кампании е да имаш фен база или голям брой от приятели и съмишленици в социалните мрежи. Най-големият проблем е, че когато тръгваш да зарибяваш хората през социалните медии, трябва да знаеш кой е твоят зрител. Нашият филм е европейско кино, при това независимо. Езикът, на който се говори, е български. Жанрът е драма, т.е - не е най-лесният жанр и език за намиране на фенове в мрежата.
Проектът ти е изцяло независим. Какви предимства ти донесе това като режисьор? Успя ли чрез това да получиш свобода, която иначе не би могъл да имаш?
Предимствата са, че ако не беше независим филм, въобще нямаше да го има. Нямаше да се съберат повече от двадесет талантливи и всеотдайни професионалисти, за да създадат нещо от сърцето на всеки. В България всеки един режисьор има свобода и е независим в решенията си, дори ако е взел един милион лева от НФЦ. Въпросът тук е, какво е задължението. Когато нямаш задължение да оправдаеш доверието на инвеститори, спонсори, фенове и екип, оставаш в една реалност, която е много комфортна, сигурна и удобна – а това е смъртта за един творец.
Някои определят “Никой” като провокативен филм. Защо провокативен?
Поради доста причини. Филмът е провокативен на доста нива. Да кажем - на сексуално ниво. В него ще видите първата любовна сцена между две жени в историята на родното кино, за около 100 години история. Сексът като съзидателна енергия, преминаваща и осъзната от жена, главен герой, което все още е табу в световното кино. Самата идея и тема на филма е провокативна, изкарваща зрителя от комфортната зона на общоприетите норми и ценности. Начинът, по който е разказана историята, също е нестандартен. Монтажът е нелинеарен, не е класически - агресивен и суров. Филмът според мен създава един нов жанр, един нов стил наречен от нас RAW UNCOOKED CINEMA. Снимките на филма са 90% на открито и на локация, няма подрпавен декор, няма грим и костюми. Повечето кадри на героите са крупни в много близък план. Ами звукът и звуковия дизайн? Ах, звукът е едно от най-силните неща във филма. Как звучи само това (усмихва се). Колко пъти сме виждали филм, в който звукът да е история, емоция или мисъл?
Действието в лентата се развива в Родопите. Защо избра именно тази локация за историята си? И изобщо можеш ли да си представиш филма, заснет на друго място?
Сценарият е писан по съществуващи локации. Родопите са нашият седми главен герой. Петима души, музиката и природата. Не мога да си го представя, нито да го чуя, нито пък да го видя. Родопите са душата, мистиката и вътрешният глас на филма.
Отново пред нас беше казал, че често определяш “Никой” като комбинация между скандинавско и френско кино, но заснет в Родопите. Не се ли страхуваш, че филмът може да остане до някаква степен неразбран от много хора?
Най-красивите, запомнящи се и вдъхновяващи моменти от нашите животи са често извън логиката, отвъд разума. Филмът е въздействащ и емоционален, но и според мен много ясен, с изчистен сюжет и сюжетни линии. Място за страх в киното няма, но за тръпка и напрежение има и то много.
Кое те вдъхновяваше най-силно, докато създаваше “Никой”? Откъде черпеше креативна енергия, за да реализираш толкова нестандартен проект?
От движещата идея и заряд. Събуждането на една личност, осъзнаването на истинското "себе си". Висшата цел и път на нашите животи. Има ли по силна мотивация от живота? За мен - не. Това е. Достатъчно е, за да започне целият процес. После идват хората - жена ми Благовеста, синът ни Борис. Трябва да спомена и целия екип и каст зад "Никой", които са великолепни индивидуалности и изключителни таланти. И разбира се, вдъхновението, което се събужда, когато някой повярва в теб и ти подаде ръка - всички наши партньори, инвеститори, спонсори, приятели. Този проект е едно малко чудо, случващо се в България. За което благодаря на всички от сърце.
Завършил си филмово производство в Дъблин, но се завръщаш в България, за да започнеш работа по първия си филм. Защо избра България, а не опита да реализираш проекта в Ирландия? Там нямаше ли да ти е по-лесно?
За тази история и тема - със сигурност не. Все пак, филмът се развива на място, където съм израснал, където съм живял и мечтал - пред същите пейзажи, вирове, била и изгреви. Това не може никой да го купи нито с пари, нито с влияние, нито със схеми и връзки. Животът е отвъд тези неща, а киното е огледало, насочено срещу живота.
С какви трудности се сблъскват младите режисьори в България? Вече можеш да говориш и от личен опит…
Само и единствено със себе си. Всяко изкуство и действие в нашите животи е битка с нас самите. Победим ли там, няма нищо, което да ни спре. Победата означава да се доверим на вътрешния ни глас, вдъхновение и инстинкт. Да действаме, въпреки системата, преподавателите, приятелите, колегите, критиката, съмненията и страха.
И един въпрос за финал: кои са любимите ти режисьори и защо?
Киоростами, Хичкок, Ким кин Дук, Аранофски, Сатажит Рей, П.Т. Андърсън, Антониони, Копола, Догма 95 маниаците, Андрей Тарковски, Шейн Медоуз, Куросава, Параджанов, Одиард, Вертов, Бела Тар, Камен Калев и още много, много. Защото всички те са прокарвали пътеки там, където други ги е страх да стъпят или дори да погледнат.
