История за очите, които не виждат,
и за погледите, пред които оставаме голи
Жена с наднормено тегло и нейният любовник джудже се чувстват неловко от погледите, които ги преследват непрекъснато. Затова решават да сменят ролите си – мъжът започва да излиза с грим, а жената – да рисува мустаци върху лицето си. Но докато жената иска да се скрие от всички, мъжът отговаря на взора на минувачите с високо вдигната глава. Той пише свой „Речник на погледите“, за да покаже мощното въздействие, което може да предизвика един обикновен поглед.
„Речник на погледите” е третият роман на Елиф Шафак, определян като най-авангардната ѝ творба, а стилът и сюжетът са високо оценени от литературната критика в Турция. Орхан Памук го описва като „омагьосваща комбинация от жалост и жестокост”. Отличен е с наградата „Най-добра книга” за 2000 година от „Съюзът на турските писатели”.
Това е един различен и многопластов сюжет, въздействащ разказ за очите, които не виждат, и за погледите, пред които оставаме голи. Из страниците на романа изкусната „разказвачка на истории” разглежда темата как „да виждаш и да бъдеш видян” определя човешкия живот. Действието се простира от Сибир през XVII век през Франция от XVIII век до днешен Истанбул. Типично за характерния стил на авторката, различните истории и герои се оказват неразделно свързани. Неуловимата нишка, която обединява всички места и времена, е мотивът за красивото и грозното и как обществото възприема различните.
