EGOTRIP са двама изроди, локализирани в опасна близост до опасния квартал, наречен идеален център на София. От поне десетилетие на БГ рап сцената, но често под радара, имат записи с редица легендарни емсита като STARTERAs, Жлъч, Бате Доуен (RIP), част от тогавашното So Called Crew, Qvkata DLG, Chosz, Sfonk (5 o'clock) и други. В края на 2020-та година излиза дългочаканият им дебютен албум “Първите седем“, състоящ се от 7 трака бутиков рап със страхотен мастъринг и нестандартен звук.

Здравейте, EGOTRIP. Най-накрая издадохте “Първите седем“. Албумът е само 7 трака, но всичките на високо ниво. Няма пълнеж, интро, аутро, скитове. Разкажете повече за концепцията и идеята около албума.

Dafai: Името дойде от това, че това са първите седем трака на EGOTRIP, но и, понеже превъзпитаваме вкуса на слушателя, както и на средностатистическия рапър, към по-качествен звук - тоест връщаме ги в “първите седем”. С времето различни песни бяха включвани и изключвани от този албум, но концепцията си остана.

Galunsky: Концепцията е в интрото… и в аутрото... пусни си го пак… и пак.

Откъде идват псевдонимите ви Dafai и Galunsky? Имате ли и други alter ego-та, с които правите различни неща?

Dafai: Моят прякор идва от друг прякор, който частично се промени няколко пъти през годините, докато стигне до съчетанието от букви “Dafai”. Иска ми се кажа, че значи нещо като “вътрешният пламък на сърцето” на санскритски, но си е просто някакви букви. Хубавото му е, че е доста уникален и в Google ще намериш основно мен (ако не броим постове в бг мама тип “dafai skapa, samo taka!”)

Galunsky: Следващият въпрос.

 

Първите асоциации, които будите, поне при мен, са UK електронно звучене. Някои от траковете, като личния ми фаворит – едноименната "Първите седем", и "Кота Нула", са в двойно темпо. Има и клипове снимани в Англия. Това, предполагам, доста би изкефило феновете на грайма и дъбстепа у нас. Понеже сте двама, и заради електронния звук, ми напомняте и на Run The Jewels. В правилна посока ли са разсъжденията ми и кои са ви вдъхновенията за албума?

Dafai: Run The Jewels е една от любимите рап групи и на двама ни. Ходили сме им три пъти на участия из Европа и следим всичко, което издават. Те имат безспорно влияние върху нашия стил, най-вече с това, че ни показаха, че рапът може да е едновременно интелигентна музика със сериозно послание и да звучи модерно и “избухващо” в клуб, зала, стадион и т.н. UK grime и дъбстеп сцената също ни е повлияла, но в по-малка степен, понеже идват от по-ранен етап на живота ни. Синтезаторите в част от инструменталите са намигване към тази ера.

Galunsky: Dafai skapa, to4no taka, албумът е започнат по времето на дъбстепа и преди да има RTJ, просто идеята винаги е била за развитие на звученето, без компромис със съдържанието. Не харесвам застоялото.

Много интересен е психоанализа в трак 1 - "Его трип". Това някаква самоирония и закачка с името на групата ви ли е, както и с това което казвате в много от песните – че вие сте най-добрите?

Galunsky: Да, това интро, както и името на групата, успяват най-добре да предадат отношението ни към този лирикал-мирикал гейм - всичко е уж наужким... наужким.

Няма как да пропуснем и изключително ефектната комиксова обложка на албума ви, котките наистина много ви приличат. Защо се спряхте на тази обложка, на котки ли се кефите, на комикси или и двете?

Galunsky: Това са SWAG Kats, очаквайте скоро анимационен филм, серия играчки, както и комикс. Примерно.

 

Всеки аудиофил с добра система у тях би казал, че албумът ви звучи изключително добре и професионално. Доколко е важна техническата част за вас? Може ли това да се игнорира? Много ваши колеги у нас не се стараят в тази насока, дори и някои големи американски рап албуми от 90-те са с гаражен мастъринг.

Dafai: За нас беше много важно албумът да звучи максимално добре на всякакъв вид слушалки и колони. Всеки трак имаше десетки версии, които сме връщали на нашия тонрежисьор (респект, Васо) понеже някой звук или вокал е звучал твърде ниско или високо. Имам сериозни съмнения, че това е причината да не си вдига телефона в последните месеци, хаха. Сериозно, обаче, дразни ме като си пусна някой нов БГ трак и вокалите ми звучат глухо и неясно, сякаш е демо. Не изключвам проблемът да е в “моя телевизор”, но ако не е, не знам каква е причината за този феномен напоследък.

Galunsky: Разбира се, че това е най-важната част, все едно да рисуваш с лютеница или да имаш зъболекарски кабинет в мазето си. Дълго време това ми убиваше кефа от правенето на музика - да си чуеш идеята, и да звучи зле, винаги ме е карало да се подценявам. Затова и се стремим парчетата да доставят удоволствие, като ги чуеш.

Вече сте имали песни с големи имена в българската рап сцена, имали сте общ концерт с DRS и Нокаут, Wosh MC, The Top Stoppers. С кой бихте искали да запишете нещо за бъдеще, кои са имената у нас, които ви кефят?

Dafai: Отдавна искам да направя парче с NDOE и Mytag (DRS), но трябва да е на правилния инструментал и тематика, за да се изкефят и те. Иначе в момента в България има доста добри емсита, с част от тях се знаем лично, с други не, но следя творчеството им. Бих записал с повечето от тях, но на този етап ми се иска да правя парчета с не-рап изпълнители, по-интересно ми е.

Galunsky: С всеки бих работил, независимо от името, стига да ме изкефи и да намерим общ език. Обичам да експериментирам, обичам и да съм сейф - наскоро направих два трака с аутотюн и женски вокал, цаня се за R&B Records. Освен това обичам да се взимам насериозно, но и да не се.

 

Какво слушате в момента от международната сцена - в рапа и извън него? Изпълнители, любими албуми? Кои са най-паметните концерти на които сте били и кои бихте посетили, а все още не се е случило?

Dafai: Опитвам се да следя какво излиза, но не винаги съм на гребена на вълната. Слушам Travis Scott, Denzel Curry, фен съм на Dreamville (лейбълът на J. Cole) - J.I.D, Bas. Reason напоследък вади дости яки тракове изпод Top Dawg Ent. Извън чистия рап, напоследък слушам електронна музика, особено голям фен съм на Kaytranada, който много умело вплита хаус, хип-хоп, R&B и фънк. Със сигурност ми се ходи на негово участие. Когато ми се слуша нещо по-мелодично си пускам Anderson Paak, Masego, Mick Jenkins. От време на време залитам и към добрия стар буум бап - Apollo Brown, Sean Price, The Demigodz, някои парчета на Vinnie Paz, малко Grizelda.

Galunsky: Слушам предимно нова музика, ако напиша 20 любими имена днес, ще съм забравил 40 от вчера, така че по-добре да не го правя.

Прави впечатление, че в нито една от седемте песни в албума няма фийт с други рапъри. Разбира се, има участие на доста хора в припеви, скречове, инструментали, клипове, мастериране. Разкажете ни повече за тях, с кой сте работили по албума и на кого искате да благодарите.

Dafai: Това не е случайно. Преди албума сме пускали песни с други емсита, но за дебютната ни тава искахме рапирането да идва изцяло от нас - все пак представяме себе си и то с претенции, че налагаме високо ниво. От друга страна, този албум нямаше да съществува без усилията на куп талантливи хора, а именно всички бийтмейкъри (Боята, Disco Nutter, Chosz, WARP (Kamen), FB, Явор Грънчаров), както и Васото (Васил Спиров) за полирания звук (и търпението да коригираме 18000 пъти определени тракове, хаха). Също така бих искал да благодаря на нашите приятели, които ни ръчкаха да издадем този албум.

Galunsky: И на EUNOIA, без която този албум нямаше да бъде завършен и издаден никога, както и на Кристин за вдъхновението и божествените вокали в "Първите седем", Jamez Bongg за скречовете и на kagpid за обложката - вече имам идея за следващите две, хаха.

Да върнем фокуса отново върху вас. Вадите албума в момент на пандемия. Мислите ли, че това би ви попречило на популяризирането. Много ми се иска да чуя електронните ви бенгъри на концерт в клуб, и да започнат да ви въртят DJ-те в ъндърграунд баровете, но засега ще трябва да почакаме.

Dafai: Ние пък решихме, че 2020 е толкова откачена година, че е възможно най-подходящото време да излезе бомбастичен, over-the-top албум като нашия. Липсата на живи участия със сигурност не помага на промотирането му, но смятам,че правилните хора ще го оценят и в сегашните условия.

Galunsky: Не съм излизал на сцена от 2-3 години, така че 2020 не е по-специална, но чакам с нетърпение да направим участие при първа възможност.

 

Коя песен в албума ви е личен фаворит и се е получила най-добре според вас?

Dafai: "Филми” - най-бенгърска, тествана вкъщи, в колата, на живо - навсякъде гърми, хаха. Това е "най-гъзарската" песен в албума и ме кефи много как добре съчетава трап бийта с мрачните мелодии и теми, характерни за останалите тракове от ЕР-то.

Galunsky: “Филми” и “Ego Trip” са ми еднакво любими, понички за авторите на музиката, купете си албума, вътре пише кои са.

Засега четири от седемте песни имат клип, мислите ли да направите 7/7 и доколко е важен според вас клипът за популярността на една рап песен в момента?

Galunsky: Не знам, брат, надали. Вече работим по нови проекти. Видеото за мен е важно, защото е още средство за изразяване, която ме влече почти толкова силно, колкото и музиката. А за популярността е доста важно също, защото се промотираме доста усилено във видео платформа.

Вече в миналото сте правили фънки рап, бум бап, даже и гейминг тракове с 16 битови бийтове, сега този албум очевидно е концептуално по-електронен и бърз. Какво да очакваме от вас занапред, може би трап?

Dafai: И двамата сме фенове на трап звученето и то със сигурност ще присъства в следващите ни тракове, но няма да се ограничим само в него. Напоследък се усещам, че залитам по особен тип “обновен” буум-бап, както и към по-indie електро музиката, която споменах преди малко. Времето ще покаже как тези стилове ще се впишат в предстоящите ни парчета.

Galunsky: Oчаквайте неочакваното.

・Spotify » https://open.spotify.com/artist/60rtETIlPdhx17FXYN1mSm

・Instagram » https://instagram.com/egotripbg

・Facebook » https://fb.com/EgotripBG

・Bandcamp » https://dopeincofficial.bandcamp.com/

・Streaming »

・Purchase »

Автор

Страстен почитател на качествените гейминг, кино, музика и футбол, Запрян е човек с разнообразни и адски готини интереси, за които може да ви говори безкрайно.

Напишете коментар