Честит първи учебен ден, скъпи ученици, родители и учители!
Пожелавам много успехи на едните, търпение на другите и нерви на третите.
Както знаем, учението е злато, но алчността не е за всеки.
Време е да се съберем в двора на училището, което е пълно с майки, дошли да си покажат новите рокли. Аз също не оставам по-назад, като съм си облякла толкова впита, че ще се задуша от гълтане на корема. Баби, които се пръскат от гордост и бащи, които са там (повечето от тях), защото „Иване, как така няма да дойдеш? Детето ти веднъж тръгва на училище!”.
Гледаш ги, първолаците, на едно му се плаче, на друго му се спи, трето не знае къде се намира. Поглеждам към моя юнак… Е, загубила съм го в тълпата.
А родителите, милите, просълзени, кой от вълнение, кой от умиление, кой от нерви.
Спомням си как миналата година и аз се просълзих на няколко пъти. Веднъж от умора, защото стояхме около два часа прави. Веднъж, защото ръката ми изтръпна от букета, който беше в доста тежка кошница. Веднъж, когато ни вкараха в класната стая за още половинчасово тържество, където бяхме всички деца, родители, баби, лели, каки, батковци и се отваряше само един прозорец. След това излязохме навън, вече беше обяд и беше доста горещо и слънчево, но трябваше да се направят снимки, общи снимки, единични снимки, снимка в снимката, снимка без снимката и какво ли още не. Като цяло, много пъти се просълзих.
Гледаш ги, първолаците, на едно му се плаче, на друго му се спи, трето не знае къде се намира. Поглеждам към моя юнак… Е, загубила съм го в тълпата.
Но за тази година съм подготвена. Купила съм възможно най-лекото цвете, обула съм си най-ниските и удобни сандали, а жегата в стаята я избягвам като не влизам, защото не успявам да открия в коя стая сме, успявам навреме, за да чуя колко пари се искат от нас.
Хубавото на втори клас е, че не е първи и нито на госпожата, нито на нас ни се занимава с излишни тържества и приказки. Взимаме си учебниците и до утре.
Пред книжарниците е пълно, защото всички родители са чакали последния момент да купят тетрадки. Аз съм отличничка, която е свършила това още преди седмица и отиваме да празнуваме.
За една майка, колкото и добре да живее, идва моментът, в който трябва да облича и надписва учебници. В тази връзка, искам да дам съвет на всички бъдещи майки - когато мислите име за нероденото си дете, имайте предвид, че ще дойде ден, в който ще пишете името му на 30 учебника, 62 помагала, 84 тетрадки и още не знам си колко декларации за съгласие.
Хубавото на втори клас е, че не е първи и нито на госпожата, нито на нас ни се занимава с излишни тържества и приказки.
Препоръчвам нещо от рода на „Инг” и „Чонг”, защото „Християна” и „Владимир” са много хубави имена, но представете си да ги пишете стотина пъти подред.
Поздрави!
