Още началните кадри на "Пурпурният връх" те запознават с посоката, към която ще поеме новият проект на Гийермо дел Торо. Виждаш ужаса и отчаянието в очите на героинята на Миа Вашиковска, която още много, много отдавна е била предупредена - "стой далеч от Пурпурния връх". Сега - години след отправеното й предупреждение, крехката, но смела Едит Къшинг осъзнава, че е трябвало да слуша. Но как можеш да послушаш някой, който не съществува? И как може да стоиш настрана от място, за чието съществуване също не подозираш?
"Пурпурният връх" не е хорър филм, макар и да има хорър елементи. Не е и филм за призраци, макар да има такива. "Пурпурният връх" е красив готик романс, който ще ви впечатли с високите си визуални достойнства, декори, костюми и изобщо всичко останало, с което магическата пръчка на Гийермо дел Торо ще ви пренесе с години, години назад във времето. Макар и болезнено предвидим на моменти, не подминаващ дузина от обичайните клишета на хорър жанра, "Пурпурният връх" заслужава вниманието ви заради цялостното внимание към детайла, който Дел Торо и екипът му са отделили по време на създаването му.
"Пурпурният връх" разказва историята на млада писателка от Съединените щати (Миа Вашиковска), дъщеря на богат индустриалец, която още като малко дете се сблъсква със света на свръхестественото, виждайки духа на мъртвата си майка. Години по-късно Едит Къшинг вече се изявява като прохождащ писател, която животът я среща с красивия британски аристократ Томас Шарп (Том Хидълстън) и загадъчната му сестра Лусил (Джесика Частейн). Едит се влюбва в чаровния Томас и прекосява Океана, за да заживее в семейното му имение, заедно с докарващата ти тръпки Лусил, а оттам и започват проблемите. Както вече сами ще се досетите, щом зърнете за първи път огромната, но потъваща и призрачна къща, която сякаш те обгръща в обятията си и ти казва - "влез и повече никога не ще видиш слънцето".
В "Пурпурният връх" Гийермо дел Торо ни предлага от всичко - миловидна, но наивна главна героиня, която лесно се хвърля в устата на лъва; чаровен, но криещ задни мисли красавец и откачените му роднини; призрачна къща, криеща много тайни; прекрасно пресъздадени зли създания, които ще ви накарат да се надигнете неспокойно на стола в киното; и не на последно място - красив принц, който се хвърля саможертвено да спасява принцесата, изпаднала в опасност. Да, излежда така, сякаш филмът е изпълнен с куп клишета, но в случая Дел Торо ни поднася всичко с нужния майсторски финес, който да ни накара да забравим малкия, но значителен факт, че в повечето ключови моменти от "Пурпурният връх" лесно можем да предвидим това, което ще последва. Просто защото вече сме го гледали.
Вместо да прекарате времето си пред големия екран, следейки за подобни моменти и казвайки си "ха, знаех си, че това ще се случи", гледайте на "Пурпурният връх" като на завладяваща приказка, която Гийермо дел Торо ви разказва с красиви думи, или в случая - с нужните филмови похвати, които да ви откъснат от реалността за време от два часа и да ви "преродят" два века назад във времето.
Не всичко във филма носи със себе си логика, но и едва ли някога това е било основната идея. Същото важи и за моментите, когато гледаме поредната кино сцена тип "уплашено и невинно русокосо момиче бяга от страшен демон, докато пищи неистово". Признавам, че по време на прожекцията на моменти се подразних сериозно, сякаш чувствайки, че Дел Торо ни подценява като зрители, предлагайки ни подобно изтъркано клише от почти всеки хорър филм, създаван някога, но сега - премисляйки и анализирайки видяното като цяло, това дори не ми пречи. Напротив - осъзнавам, че дори и най-баналните сцени от "Пурпурният връх" са създадени по начин, който да ме позабавлява сериозно при второ гледане, каквото вероятно ще последва някой ден.
Впрочем, държа да спомена специално и актьорската игра на Джесика Частейн, която по мое мнение влиза брилянтно в ролята на съвършения социопат Лусил Шарп. Персонажът на Джесика е от онзи тип злодеи, които стартират бавно, но през цялото време си наясно, че в даден момент цялото това спокойствие и плашеща сдържаност ще ескалират в нещо друго, коренно различно на обичайното й поведение. Джесика Частейн влиза толкова добре в ролята на Лусил, че вероятно хората, които никога не са я гледали досега, ще решат, че тя си е такава и в реалния живот. Или поне трудно ще си представят, че може и да не е.
"Пурпурният връх" е едно солидно предложение с оглед на наближаващия Хелоуин, макар и отново да се налага да подчертаем, че Дел Торо не ни предлага типичен хорър филм, а крийпи готически романс, съдържащ хорър елементи. Естествено, ще имате очакваните "уау" моменти, когато ще замръзнете на местата си в киното, но и с времето ще осъзнаете, че не те са водещите колони, които крепят "Пурпурният връх" на солидна основа. А по-скоро помощни елементи, които спомагат на Гийермо дел Торо да окомплектова своята страшна приказка, която ни разказва с вещината на същински майстор.
