Отправям се с леко колеблива крачка към Questomania на "Пиротска" 20 в София и с ръка на сърцето признавам, че изпитвам известно притеснение относно това, което ми предстои да изживея. Никога до този момент не съм имал допир до т.нар. "escape room", а и честно казано - не съм и смятал, че мога да бъда добър в това нещо. Приемете го така - никога не ме е бивало с пъзели, логически задачки, числа и всичко на този свят, което изисква изчисления. Би ми било по-лесно да напиша продължение на "Война и мир" за седмица, отколкото да реша судоку с елементарна трудност.
В антрето ме посрещат усмихнати и позитивни хора, което до голяма степен намалява нивото ми на стрес. "Е, ако ще се излагам, поне на изхода ще ме посрещнат с усмивка", казвам си. Бързо споделям притесненията си, че "никак не ме бива в тая работа", но от отсрещната страна получавам уверение, че съм тук, за да се забавлявам, а не да полагам някакъв изпит. Макар и в някои моменти да изглежда така. А и ако случайно много го закъсам, което е твърде вероятно, винаги мога да получа помощ и подсказки чрез предоставеното ми уоки-токи. "Това е добре, явно няма да ни оставят да изгнием вътре, след като се провалим тотално", казвам си отново. Сега се замислям, че вероятно не съм изглеждал като най-големия оптимист на света.
Играем само двама, което сериозно повишава трудността на задачата, защото логично - колкото повече глави, толкова повече и идеи. Бързо ни вкарват в стая, представляваща малка лаборатория и ни обясняват, че трябва да намерим определен брой предмети, за да преминем на следващото ниво. "Дано ни стигне кислородът, защото оттук няма как да излезем", казвам си за пореден път, сам учудвайки се в какъв самокритичен фаталист съм се превърнал.
Цялото преживяване започва обнадеждаващо. Откриваме, че първите два пъзела са що-годе поносими и ги решаваме почти без помощ. Усещам обаче, че с времето трудността постепенно започва да се увеличава, а нуждата от подсказки - също. Тук не мога да преценя дали наистина пъзелите се оказват трудни, или просто ние сме отчайващо зле. По-скоро е второто.
С голяма доза зор все пак успяваме да излезем от първата стая, за да влезем във втората. И там коефициентът ни на полезно действие е покъртително нисък, а броят на подсказките от уоки-токито продължават да нарастват. Тук обаче съм длъжен да посоча - не се отчайвайте от преживяванията на автора на този текст. Нито аз, нито партньорът ми някога сме били добри в решаването на пъзели и загадки, поради което пълното ни фиаско е предварително предначертано. Вие със сигурност ще бъдете по-добре от нас.
Някак успяваме да се дотътрим и до финалната права, където решаваме и последните няколко пъзела, за да излезем триумфално от стаята. Не съм сигурен обаче дали с чувство на гордост, или добре прикрит срам, свързан с не особено вдъхновяващото ни представяне. "Все тая, важното е, че сме навън", прошепвам си под носа в чувство на радост.
А ако трябва да бъда сериозен, бих препоръчал изживяването "escape room" на всеки един от вас. Не мисля, че преувеличавам с твърдението, изложено в заглавието. Напротив - влизайки в стаите със загадки, действително можете да разберете много за себе си. Доколко можете да бъдете лидер на останалите, как оперирате под напрежение, достатъчно упорити ли сте да се справите със загадка, която не спира да ви се опъва, добри ли сте в отборната работа, или сте по-скоро единак? Предизвикателствата са много и от различен тип, но цялостното преживяване е нещо, което надали сте имали до този момент. Стиска ли ви да опитате?
Повече за новата escape room Questomania можете да разберете на официалния уебсайт на играта, а също така можете да посетите и нейния фейсбук.
