Аз съм на 25 години. Или четвърт век, както вече повече от половин година не ми омръзва да казвам. През последната една година обаче силно наблягам на young adult литературата. Не, че не четях подобни неща и през тийнейджърските си години, но след университетския период, в който дадох шанс на по-големи и по-малки класики, отново се завърнах към тийн романите, откривайки най-актуалните автори, по които въздишат съвременните подрастващи.
Скоро ще ви разкажа за впечатленията си от Джон Грийн, но ми се иска преди това да прочета още 1-2 негови творби. Затова пък се запознах с поредицата „Дивергенти” на Вероника Рот. Поредица, която тя самата е започнала на 22-годишна възраст. Поредица, която ми отне не повече от месец, имайки се предвид, че нямам възможността да чета по цял ден, дори напротив – натовареният ми график ми отделя крайно недостатъчно, според мен, време за литература. Но и за това ще говорим друг път.
Кои са „Дивергенти”? Действието се развива в неопределено време. Жестока война е унищожила целия свят и последният оцелял град е Чикаго. За да запазят човешкия вид и най-важното – мира в него, хората там са разделени на касти. Те са пет на брой и всяка една е олицетворение на основните човешки качества, необходими за оцеляването и хармонията в едно общество. Миротворците отглеждат растения и животни, винаги са усмихнати и както се разбира от името им – конфликтите далеч не са тяхна страст. Прямите пък са лишени от такт – те са съдниците на общността, но са винаги честни и никога нямат задни помисли. Аскетите са се отдали да помагат на всички хора, жертвайки себе си – демонстрират скромен начин на живот и всички блага даряват в полза на останалите. Ерудитите са мозъците на петте касти – те са интелигентни, начетени и практикуват най-сложните професии. А Безстрашните са местната полиция – безразсъдно смели, много силни и определено с най-интересна визия, защото телата на всички са покрити с обеци и татуировки. „Кастата преди кръвта.”
В това перфектно подредено общество се появяват дивергентите – хора, които не носят белезите на една каста, а на няколко. Мит, който се оказва реалност. И заплаха за досегашния ред.
Останалата част, разбира се, можете да си прочетете сами. Всъщност частите в "Дивергенти" са общо четири. Ще ви спестя литературния анализ на творбите, както и какво е искал да каже авторът. Предпочитам да обърна внимание на моментите, които не са „крайно детски”, „крайно фантастични” или „крайно безсмислени”. Защото винаги е по-лесно да заклеймим дадено четиво, че по някаква причина „не става”, докато далеч по-трудно се оказва да убедим останалите в обратното, съобщавайки им, че една тийнейджърска книга също може да носи своите очарование и мъдрост.
Вероника Рот мисли няколко хода напред. И скача в бъдещето, в което обществото ни е разрушено и на ръба на унищожението. Единственият начин да оцелее е всеки човек да прави само това, в което е най-силен. Общество, което само редът е способен да спаси.
Хората обаче са запазили чисто човешките си качества. Те се влюбват, карат се помежду си, подиграват се един на друг, забавляват се заедно, дори стават жертва на домашно насилие. Те са същите homo sapiens видове, които познаваме, но поставени в различна среда. И приспособени за нея.Те имат страхове. Толкова реални и силни, че за момент сме способни да открием самите себе си някъде в техните съзнания. Някои от героите са готови да се жертват за най-близките си, други обаче жертват най-близките си.
Влюбих се в характерите на героите. В тяхната достъпност, истинност и реалност. Хора като нас, но част от по-различно общество. Действието се води от името на по-младите главни персонажи, които обаче по нищо не издават детското (или по-скоро тийнейджърското) в себе си. Защото всички те са принудени да пораснат, преди да бъдат готови за това.
Фантастика в "Дивергенти" почти няма. Само поглед към едно далечно и възможно бъдеще, в което балансираме на ръба на пропастта. Понякога реална, друг път – въображаема. Но водеща към едно и също място. Обгърнато в непроницаем мрак дъно.
