Сутрин. Отивам към столичното 7 СУ "Свети Седмочисленици", защото това е една от спирките на "Походът на книгите". Кампанията започва през 2011 година, когато Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) прави сериозни и много тревожни заключения за функционалната неграмотност на голяма част от българските ученици.
Организаторите на Похода обаче вярват, че децата обичат да четат. Но понякога в свят, в който изкушенията дебнат отвсякъде, книгите сякаш остават на по-заден план.
Въведението в литературата е изключително важно и трябва да се осъществи много внимателно. Защото, както добре знаем, първо впечатление се прави само веднъж. Не можем и не е редно да очакваме децата ни да четат книгите, които ние сме харесвали като малки. Не можем и да очакваме да проявят интерес към класическа литература от съвсем ранна възраст, колкото и правилно да ни се струва от височината на нашия опит. Не. Децата имат нужда да изживеят своите моменти в четивата, в които ще открият себе си. В приключенията на различни нови и стари герои, в съвременни и не толкова сюжети, в които ще припознаят своите интереси.
"Походът на книгите" започна на 2 април, Деня на детската книга и продължи до 23 април - Световния ден на книгите. За поредна година тази книжна рамка обхвана десетки столични училища и детски градини. А най-интересното беше, че известни личности бяха поканени, за да четат лично на децата откъси по свой избор.
"Известните българи четат на деца". Сред тях бяха Ани Пападопулу, Васил Драганов, Владо Пенев, Деян Ангелов, Димитър Николов, Димо Алексиев, Евгени Будинов, Здрава Каменова, Ивайло Захариев, Китодар Тодоров, Леонид Йовчев, Лорина Камбурова, Луиза Григорова, Милена Ерменкова, Ованес Торосян, Параскева Джукелова, Ирена Иванова (Рене Карабаш), Силвия Лулчева, Стефка Янорова, Стоян Алексиев, Христо Гърбов и Юлиан Вергов.
Когато пристъпих прага на 7 СУ, където имах привилегията лично да наблюдавам едно от тези четения, бях със смесени чувства. Чудих се дали децата ще проявят интерес към книгите, или просто търпеливо ще изчакат учебният час да приключи.
Третокласниците обаче попиха всяка история, която Ани Пападопулу и Деян Ангелов им разказаха. И не им стигна. Затова когато звънецът оповести края на часа, те поискаха да останат да слушат и в междучасието. А когато започна следващия час, те помолиха да послушат още малко.
Малките ученици преживяваха приказките, които слушаха от именитите актьори. Смееха се там, където имаше хумор и въздишаха там, където разказът позволяваше. И обещаха, че вкъщи ще продължат да четат сами една от книжките, защото денят нямаше да стигне на Ани Пападопулу, за да им я прочете цялата.
"Даровете на влъхвите" беше вълнуващата коледна история от О'Хенри, която Деян Ангелов сподели с децата. Един разказ, който не е съвсем детски, но който децата разбраха, въпреки крехката си възраст. Ани Пападопулу пък успя да ги спечели с "Чичо Фьодор, кучето и котарака" - книга, която децата искаха да изслушат докрай и на която от сърце се забавляваха.
Казват, че една птичка пролет не прави. Аз обаче вярвам в другата поговорка: че капка по капка - вир става. Затова съм убедена, че и едно дете да е потърсило книга, след като се е прибрало у дома, значи е имало смисъл. Но от това, което лично видях, зная, че децата са повече.
