Започвам с уговорката, че по принцип комиксите не са моето нещо, но можех ли да не посегна към „Плодът на познанието“ (изд. „Жанет 45“, преводач: Анелия Петрунова), при положение, че в него става дума за сексуални табута, феминизъм, задаване на неудобни въпроси и получаване на отговори чрез Сартр, Фройд, приказките, Библията и митовете? Разбира се, че не.
Разбирам колко много притеснява хората думата „феминизъм“. Тя стана изключително непривлекателна и буди асоциации само с крайности, крещящи жени, които отказват да се обезкосмяват и женомразки, които не търсят равни права, а господство. Обаче, надявам се, е ясно, че този погрешен образ е една масова истерия, която се отдалечава от същината. Все повече жени се смущават да се нарекат феминистки, за да не бъдат оприличени на вече описаното, което ме подсеща за „Реши се“ на Шерил Сандбърг и една конкретна случка. Шерил разпитва колежките си дали са феминстки, на което те без колебание казват групово „не“, след което им задава поредица от въпроси – дали са съгласни, че например жените имат еди-какви си права и еди-какви си нормални неща не трябва да са тема табу? И те, естествено, кимат с глави.
Мисля, че при много хора е така и го разбирам. Разбирам също така защо още толкова ще разлистят изданието и ще се зачудят защо то е необходимо. Все пак караме коли, гласуваме, имаме право на аборт, далеч сме от споменатия пример в комикса с доктор Едуард Ф. Кларк, който през 1874 г. В „Пол и образование“ твърди, че жените не трябва да учат висше образование, защото тогава цялата кръв, от която се нуждаят за мензиса си, ще отива в мозъка им. Звучи налудничаво, нали? Има още толкова много шокиращи примери, практики и научни трудове от не особено далечното минало, споменати от Лив Стрьомквист.
Разбирам колко много притеснява хората думата „феминизъм“. Тя стана изключително непривлекателна и буди асоциации само с крайности, крещящи жени, които отказват да се обезкосмяват и женомразки, които не търсят равни права, а господство.
Подозирам какво още би могло да се отговори непряко на комикса, нещо, което самата аз бих могла също спокойно да заявя - че в моя розов балон няма сексизъм, че не се налага да разсъждавам върху собствения си пол и сексуалност, защото никой не ме ограничава и срещам единствено уважение. Никога не съм искала да бъда мъж, не съм се срамувала, че съм жена. Страхувала съм се от различни неща, които биха могли да ми се случат, имала съм неприятни и дори плашещи ситуации, но в крайна сметка постепенно съм се обградила с правилните хора. И така човек лесно може да залитне към генерализация – генерализирайки, че всичко е наред, забравя, че не е критерий. Най-малкото в почти всеки отзив за книгата срещнах определението „провокативна“. Защо пък да е провокативна? Нима намираме през 2020 година обсъждането на вулви, цикъл и оргазъм за провокативно? Явно да, което пък от своя страна говори достатъчно за нуждата от комикса на Стрьомквист.
„Дано разбирате, че ако живеехме в матриархат, ПМС, естествено, щеше да бъде изключително престижен, например като мъжката меланхолия през XIX век.“
Харесва ми иронията на Строьомквист, имаше моменти, на които съм се смяла с глас. Не се усещах манипулирана, напълно наясно съм, че мъжете имат също комплекси, страхове и теми табу, но тук фокусът е другаде, надявам се един ден на български да има и мъжки аналог, и това, че сега обсъждаме това издание, не означава, че заемаме жертвана поза и ще си показваме тампоните открито. Да, илюстрацията с цикъла на гърба на корицата няма да е приятна на всички, но какво от това? Червено петно по нечии бикини, или червено вино по дивана – има ли значение? И отново – това, че аз примерно не бих бил камбаната кога съм в цикъл, не означава абсолютно нищо, защото тази книга не е писана персонално за мен. Тя дава обща представа за ограниченията в начина ни на мислене, в притеснението да наричаме нещата с истинските им имена. Против съм самоцелното използване на вулгарен език, не виждам обаче подобна употреба в „Плодът на познанието“. Разбирам острите реакции след прочита, като например, че фиксацията около женския полов орган е прекалена, но как може да е другояче, предвид, че поради ред причини, изтъкнати и в комикса, тя явно все още е необходима.
И отново – това, че аз примерно не бих бил камбаната кога съм в цикъл, не означава абсолютно нищо, защото тази книга не е писана персонално за мен. Тя дава обща представа за ограниченията в начина ни на мислене, в притеснението да наричаме нещата с истинските им имена.
Заглавието на комикса е такова, каквото е, „защото за Августин неконтролируемостта – или „непокорството“ на половите органи е наследство от непокорството на Адам и Ева към Бог, когато яли от плода на познанието – нали първата им работа, когато ги хванали, била да закрият половите си органи“. Не мисля, че трябва да ги закриваме или публично откриваме, а да имаме достатъчно познание по темата, по възможност спокойно аргументирано и обсъждано, за да не се срамуваме излишно и да не залитаме в крайности.
"Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, но всички те искат да има жени. "Да благодарим на Господа, че е сътворил жените". "Природата е добра, защото е дарила мъжете с жени." В тези и подобни фрази мъжът за кой ли път с наивност заявява, че неговото присъствие на този свят е неизбежен факт, негово право, докато присъствието на жената е проста случайност, обаче много щастлива." - Симон дьо Бовоар
