Пиша това писмо с години, години закъснение. Зная, че е невъзможно да подбера най-добрите думи, нито пък да намеря най-точния подход. Но също така зная, че ще ми олекне и ще смъкна товар от плещите си.
Трудно ми е да опиша всичко, което ти - Тупак Амару Шакур, означаваш за мен. И ще продължиш да означаваш. Зная, че напоследък не ти говоря често, но повярвай ми - нито за ден любовта ми към теб не е намаляла. И не мисля, че някога изобщо ще се случи.
Изпитвам трудности да се сетя откога точно чувствам тази близост помежду ни. По груба сметка, може би говорим за вече около 15 години. Време, което за теб бе повече от половин живот.
Знаеш ли, Пак - мисля си понякога, как пълни подлеци хабят общия ни кислород с години, сеейки мръсното си семе в женски утроби и продължавайки рода си, докато на теб бе отреден едва четвърт век на тази земя. Четвърт век, който се оказа недостатъчен за теб, дори да се сдобиеш с наследник. Който да възпиташ и отгледаш като войник. Войник, какъвто бе и самият ти. Знаеш ли, Пак - това ме прави най-тъжен от всичко.
Не мога дори да ти опиша, колко често си бил до мен, когато никой друг не е бил наоколо. Само ти и всичко, което те олицетворява - гневът, усмивката, мъдростта, жаждата за борба, двата спектъра, които те определяха - от позитивизма на Keep Ya Head Up до мрачните флиртове и диалози със смъртта.
Чувствам се виновен, че чак сега ти пиша, но съм убеден, че ще ми простиш. Защото зная, че сърцето ти бе изпълнено с чиста, истинска доброта, въпреки създадения медиен имидж и маската, която често обичаше да си слагаш. Пак, повярвай ми - зная го.
Все още често ми се случва. Нощем. Без да включвам лампите. Просто слагам слушалките и слушам. Затварям очи и слушам. Слушам теб, Пак. Както винаги е било. Слушам те, защото ми даваш едновременно тласък и покой. Любов и гняв. Усмивки и сълзи. По-дяволите, Пак - даваш ми толкова много.
С неохота признавам, че понякога ти се сърдя. Сърдя ти се, задето позволи да те отнемат от нас. От хората. Не ти беше време, Пак. Не ти беше време и ти го знаеш. Защото ако за 25 години на тази земя ти стори повече, отколкото Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс за първия си четвърт век, колко можеше да сториш за още толкова?
Често се замислям, какво ли щеше да правиш, ако никога не се бе стигнало до онази нощ в Лас Вегас. Сигурен съм, че в един момент вероятно щеше да загубиш интерес към музиката. Това е поле, което е твърде тясно за теб, Пак. Зная, че щеше да посегнеш към политиката, към обществените и социални каузи, към борбата на братята ти. Сега, днес, Тупак щеше да е фигура, която да обединява стотици хиляди. Милиони. Зная, че звучи силно, но истински го вярвам. Щеше да започнеш оттам, откъдето приключи д-р Кинг.
Липсваш ми, Пак. Казах ти, че трудно ще намеря правилните думи, но не смятам, че ще ме обвиниш за словесната ми немотия, когато стане дума за теб. За теб всички думи са недостатъчни, независимо кой ги пише.
3 коментара
Tozi tekst mi zvu4i kato priziv za obedinenie i borba ,no koi shte ni povede.Nqma go Levski ,nqma go i 2pak..........!Tova mi zvu4i kato poslanie v kosmosa.Moze bi nqkoi tam gore shte ni 4ue ,no ne i tuk na zemqta!