Обикновен петък в града. Кафе, вечеря и после кино. Ех, дребните човешки страсти са заситени. Какво следва? Неочаквано поемаме на път. Ще ви заведа на място, далеч от тук. Завой, два и три. Спускане, а после склон. Ето и табелата. "Петково" – не вярвам да сте чували. Е, и аз не бях, но когато го видях – сърцето ми намери новия си дом. Мястото е „лечебница“ за градската душа, а ароматите на борова смола и див здравец бързо заличават миризмата на претъпканите булеварди.
22:00 часа. Планината е толкова мрачна и едновременно приветлива. Тишината е пълна, а природата е в хармония с всичко около нея – идеален момент за “пътуване” към себе си. Времето те прегръща топло, но и игриво пощипва бузките ти. Ах, колко те обичам, Родопа.
Къде обаче бяхме ние? Малко село, но с история. Старите сгради стояха там и я разказваха. Величествени в своя разпад. Хората отдавна ги бяха напуснали, бяха напуснали и този свят, но мястото пазеше частица от всеки. Легендата разказва, че смолянското село е основано от търновски боляри, споделили заточението на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир и, впоследствие, след смъртта му дошли по тези места. Но кой ли помни?
Планината е толкова мрачна и едновременно приветлива. Тишината е пълна, а природата е в хармония с всичко около нея – идеален момент за “пътуване” към себе си. Времето те прегръща топло, но и игриво пощипва бузките ти. Ах, колко те обичам, Родопа.
„Кой живее там, където даже слънцето е закъсняло?“ – уместен въпрос. Стари хора – ще си кажете на пръв поглед. Ама как младеят душите им. Енергични, пъргави и строги към себе си. „Каквото има, ще се свърши.“ Те са преживяли и са се примирили с всички човешки болки, но това ни най-малко не е почернило тъй белите им души. Смъртта не е заплаха там. Забравата обаче е. Не за тях, а за нас – осакатените градски деца, често забравящи да погледнат „нагоре“.
Готов ли си за приключение? Разгледай и резервирай следващата си почивка още сега!
Никой отдавна не следи кой ден е, нито пък дори коя година. Някъде вдън Родопите беше едва 10 градуса, но всичко бе по-топло, отколкото някога съм го усещала из улиците на града. Малките сгушени къщурки чакаха да приемат следващия скъп гост на чай и домашни сладки. Всеки те целува и обич ти показва. Без доза лицемерие и задна мисъл. Вече бях дете от планината. Всички бързо ще ти сготвят само да усетят глад. Дървата ще ти донесат леко да се измориш. В замяна на какво? Отговор така й не намерих. Тук парите никога не са имали стойност. „Пари не ’ща, за какво са ми“. Всяко действие се „мери“ в доброта.
По-важно от църквата няма, та нали нейната камбана се носи из целия дол, оповестявайки всяка новина. Но това, което истински ме впечатли, е религията вътре в хората. 92-годишната баба Тянка не пропуска празник, в който да извърви своите четири километра нагоре до църквата, за да я отвори и да зарадва останалите стотина жители, за които Бог е останал най-близък.
Тук парите никога не са имали стойност. „Пари не ’ща, за какво са ми“. Всяко действие се „мери“ в доброта.
Правим бърза разходка дотам. Та, как ще пропуснем духовния център, крепящ селото. И какво да намерим? Малка, китна църквичка,от която струи доброта, а до нея вековният чинар. Не, не се шегувам – рождената му дата е далечната 1816 година, а от тогава той е отгледал редица поколения, видял е хиляди хора́ и може би пази тайните на стотици хора.
Бавно пристъпваме. Смирението и спокойствието са по-силни от обикновено. Търся причина, но няма. Всичко изглежда толкова хармонично и на мястото си. С плахи стъпки влизаме вътре. Хармонията и тук не спира. Наоколо е подредено и чисто, ама истинско чисто – свято. След няколко запалени свещи, молитва и обстойна обиколка на църквата, вниманието ми прикова един най-обикновен бял шкаф, който обаче кротко пазеше всяка тайна на селото. Кръщенета и сватби, вечеринки и събори за последния век сякаш минаха през очите ми – прашните книги, чиито страници отдавна не бяха разгръщани, чинно стояха там и чакаха следващия си читател, на който да разкажат историите, които носеха.
И това ще има край, но сякаш въздухът ще продължи да ни разказва.
