Истинското му име е Евгени Енчев, но всички ние го познаваме като Гена - талантливият продуцент, стоящ зад една от най-популярните хип-хоп групи в България в последно време - So Called Crew.
Винаги сме изразявали възхищението си от бийтовете на Гена, като вярваме, че и в бъдеще той ще продължава да задобрява със същите бесни темпове.
В началото на годината успяхме да се насладим и на резултатите от съвместната работа между Гена и Григовор от Лого5, които ни зарадваха с убийствения проект "Фалстарт". Чуйте го, защото си заслужава. Гарантираме!
А ако искате да спечелите двоен пас за събитието в *Mixtape 5* на 18 май, когато Григовор и Гена отново ще се качат на сцена, заедно с британеца Kojey Radical, вижте ТУК условията на нашата игра и участвайте!
И тъй като сме сигурни, че човек като Евгени слуша само добри неща, попитахме го за пет от неговите най-любими парчета. Ето какво ни каза той:
EL -P – 4$ Vic / Nothing but You+Me (FTL)
Може би една от най-тегавите хип-хоп песни в цялата история на тази музика и то без да има много хип-хоперски неща в нея, даже май липсват изцяло.
Слушам я от години, но съм забелязал, че си я пускам най-често в по-трудните моменти, някакси помага. Не знам дали е заради осемминутния инструментал, който градира от притеснени синтове до абсолютно безумие, или е заради нещата, които този пич казва, но всичко удря твърде сериозно, за да го игнорираш.
The Who – Love Reign O’er Me
За първи път чух тази песен в един филм със същото име и оттогава не съм я спирал.
Не знам дали беше защото пасва перфектно в контекста на филма или просто защото музиката е толкова богата и емоционално наситена, но ще пускам тази песен на децата си, често.
Rodriguez – Crucify Your Mind
Разбрах за този изпълнител от документалния филм за него „Searching For Sugar Man”- може би един от най-добрите документални филми за музика, които съм гледал. Също така не можах да повярвам, че не бях чувал за него преди това.
Задължителен е, както и филма.
DJ Shadow – Midnight In A Perfect World
Годината е 1996-та, а това слабичко бяло момче показва, че тази музика може да се качи не едно, а осем нива по-нагоре, без дори някой да казва нещо. Това е един от тези тракове, които просто залепват за теб, щом веднъж ги чуеш. Пичът просто рисува картини, използвайки семпли. Но не един или два, а девет.
The Black Keys – Weight Of Love
Бих избрал още 15 песни на тази любима моя група, но Weight Of Love е може би едно от най-добрите неща, които са издавали за последните десет години, макар и пределно ясно да си личи коя банда им е била основното вдъхновение.
Подобно на трака на EL-P, тук също няма много лирика, но и няма нужда. Песента е едно приключение, разказано в 7 минути, които започват с най-нежните китари на света и завършват с експлозия, точно като любовта.
Снимка: Теодор Фичев
