Ежегодният Панаир на книгата в столицата е едно от най-хубавите, позитивни и изпълнени с приятни емоции събития, които се случват в България. Или поне за онези хора, за които книгата е все още прозорец към света, а не поставка за чаши или подръчно средство за екзекуция на летящи вредители.

И тази година Панаирът в НДК събра на едно място всички най-големи издателства в страната, които предложиха най-добрите заглавия от своите каталози, включително и с отстъпки. Имаше специални гости от чужбина, като обособен бе и специален кът, посветен на различни страни и нации, които също представиха най-актуалното от своята литература.

Изключително обнадеждаващо бе цялостното усещане, което ти носи гледката на толкова много хора, дошли на едно място заради любовта си към четенето. Особено във време, когато склонноста на българите да посягат към книгата се поставя под сериозно съмнение, въпреки че книжарниците далеч не са фалирали, а търговците на площад "Славейков" все още успяват да изкарват прехраната си.

Вкусовете и навиците на масите никога не са се олицетворявали с особено висок коефициент на интелигентен избор, а когато парите, които отделяш за кабелна телевизия надвишават тези, които инвестираш в литература, а и култура като цяло, то проблемът си е единствено твой.

Факт е, че голяма част от населението на България рядко посяга към книгата, но съм напълно убеден, че няма такава нация на планетата, където да липсва подобен контингент от хора. Светът е изтъкан от устойчиви принципи на баланс, а в това число неизменно влиза и съотношението на четящи и нечетящи. Вкусовете и навиците на масите никога не са се олицетворявали с особено висок коефициент на интелигентен избор, а когато парите, които отделяш за кабелна телевизия надвишават тези, които инвестираш в литература, а и култура като цяло, то проблемът си е единствено твой. It's a free country.

Подобни гледки бяха често срещани по време на Панира на книгата / сн. VIBES

Панаирът на книгата е прекрасно събитие, защото ежегодно събира на едно място една по-добра част от нашето общество. Във въздуха се усеща особена енергия, а всеобщият интерес към литературата те одухотворява допълнително, карайки те отново да си спомниш, че всъщност не си сам в джунглата, която обитаваме, а често наричаме държава. Че всъщност има и други като теб, с които евентуално би успял да проведеш смислен разговор, различаващ се от животинските нечленоразделни диалози, които си принуден да слушаш всекидневно в градския транспорт.

Най-хубавото обаче са децата. И тази година успях да видя много деца на Панаира, доведени от родителите си. Някак си те спохожда чувство на облекчение, когато видиш малко момче или момиче, което е насочило поглед към страниците на книга, а не към екрана на смартфона или таблета си. Не че имам нещо против децата да са в час с технологиите - напротив, но все пак мисля, че ме разбрахте.

Подобни прекрасни гледки пък можеха да бъдат забелязани на щанда на изд. "Изток-Запад" / сн. VIBES

Присъствието ми на Панаира ме зареди с положителна енергия за седмици напред, също както се зареждам всеки път, когато зърна в метрото човек, който държи книга, а не смартфон. Особено пък ако е дете. Живеем в особено време, което ни предлага куп други изкушения, а като че ли много хора попадат в капаните на високо технологичния свят, пренебрегвайки нуждата си от духовно израстване. Именно поради това съм убеден, че подобни събития трябва да присъстват неизменно в календара, дори и ако е нужно държавата и властимащите да удрят по едно рамо. Защото всеки един миг, когато малко дете хване книга в ръка и й обърне дори минимално внимание, е миг на победа. За всички нас.

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар