Къде се крие литературата? Дали е само сред страниците на безчетните издадени книги? Или е навсякъде около нас, подава око иззад ъгъла, наддава ухо да дочуе тихите вопли на душите ни и да ги запише по листите си?
Дали литературата е в ума на поетите, писателите, журналистите, които вечно дирят следващата тема, преследват героите си, сюжетите, кулминациите и всички други непознати нам думи, но така понятни на тях, толкова обичани и мразени едновременно? Или пък е в приказките, които си измисля едно малко дете, историите, които се въртят в ума му, разпалват въображението му и го карат да повтаря „Мамо, мамо, мамо, чуй!“?
Ако потърсим, може би можем да открием литературата навсякъде. В тихите думи „Обичам те“, казани от някого на някой друг. В яростния вик „Мразя те!“, изкрещян на затръшнатата врата. В непонятния говор на пеленачетата, в обърканите думи на тригодишните деца, в нежните думи „Прегърни ме“.
Може би литературата се крие в дъха на падащите през есента листа, в тихото скърцане на снега под обувките през зимата, в пролетното разцъфване на дърветата, в благоуханната жега на лятото. В шума на бунтуващите се морски вълни, в повика на планината, който ни зове да изкачваме все по-високи и по-високи върхове, да не се спираме и пред най-стръмните пътеки и надвиснали над нас назъбени скали.
Ако се огледаме, ще видим литературата не само наредена по рафтовете на библиотеките на заклетите читатели, но и в полета на птиците, очертаващ разнообразни фигури в яркото лятно небе, във вопъла на чайките, тихия стон на мъглата, нежното ромолене на дъжда, падането на първия зимен сняг, чист и уханен като невинността на девойка.
За всеки литературата е нещо различно. За едни тя е разнообразие от скуката на ежедневния забързан и сив живот. За други е цял един свят на вълшебства, прелести и красоти. За трети е ежедневие. Те я откриват във всяка малка дума, всяка прегръдка и всеки стон, в грака на гарваните, растежа на цветята по паважа, пожълтелите листа, нападали по калната от есенния дъжд земя. Те намират литературата около себе си постоянно. Тя им говори на езика на птиците, омайва ги с аромата на цветята, гали кожата им с полъха на вятъра и разкрива пред тях омайните картини на заобикалящия ни свят. Литературата за тях е начин на живот. Нищо повече. Нищо по-малко.
И затова те са щастливи, а понякога леко нещастни, защото не винаги всичко приключва добре и героите не винаги се връщат щастливи у дома, за да ядат, пият и да се веселят три дни и три нощи. Понякога краят е нещастен. Но друг път е щастлив. Зависи коя приказка ще изберем да разкажем.
