Oratnitza е безспорно една от най-нестандартните и интригуващи групи на българската музикална сцена. Без изобщо да се притесняват от това, тези адски талантливи хора успешно успяват да примесят български фолклор с иначе твърде различни стилове като хип-хоп, дъбстеп, дръм енд бейс и много други.
Който някога е имал щастието да присъства на тяхно изпълнение на живо, отлично знае, че изживяването си заслужава. А ако все още не сте слушали Oratnitza на живо, ще получите нова възможност да го направите между 24 и 26 юни, когато бандата ще гостува на фестивала Zenith Fusion в красивото родопско село Долен. Сред българските групи, които ще представят своята музика на Zenith Fusion, е и Мерудия, с които вече ви запознахме.
Лесно ли се смесват традиционни български и балкански мотиви със съвременните музикални стилове? На въпросите на VIBES отговаря Християн Георгиев от Oratnitza.
Предстои ви участие на Zenith Fusion Festival в родопското село Долен. Какви са очакванията ви от фестивала? Допада ли ви локацията му?
Този фестивал е нещо наистина ново на българската сцена. И тъй като ние присъстваме отблизо на неговото раждане и развитие, сме сигурни в неговия успех. Локацията е основен фактор - това място е магично, автентично, живо и старинно, всеки може да се убеди на място.
Приготвили ли сте нещо ново на хората, които ще посетят фестивала? Ще има ли изненади от ваша страна?
Винаги има изненади, защото винаги публиката е различна, а и ние сме винаги в различна фаза на развитие, поне така се надяваме. И, разбира се, от изненадите, нищо няма да издаваме предварително.
Пътували сте много и имате участия в много страни, включително и на EXIT в Сърбия. Това ли са любимите ви периоди като музиканти? Пътуването и срещите с хора в различни кътчета?
Именно. Това е смисълът и животът на една група. Да пътува в много страни, да концертира пред много и различни хора. Музиката е общуване и споделяне.
Музиката на Oratnitza определено не е нещо, което можем да наречем ортодоксално. Вие успявате да смесвате традиционен български фолклор със съвременни стилове като дъбстеп, дръм енд бейс, хип-хоп, трап и други. Защо решихте да заложите именно на подобна концепция?
Защото ни е интересно. Любопитни сме как би се получила такава комбинация и то с акустични инструменти. Също така сме на мнение, че фолклорът е живо народно изкуство, което можем да интерпретираме по всевъзможни начини, за да го разкажем, разбира се, с надеждата да добавим, да го обогатим.
А остава ли ви “място” за още експерименти? Продължавате ли да търсите нови и нови начини, по които да изненадвате феновете си?
Това е в основата на нашето ДНК - да екпериментираме. За нас това, което се харесва на слушателя, а и на самите нас се припокрива. Търсим начини да изненадваме себе си, да се преоктриваме и изразяваме. Ако в това търсене не се поставят рамки и е от сърце, то ще се хареса и на драгия слушател.
В края на миналата година представихте пред публика своя втори албум - “Фолктрон”. С какво той е по-различен от дебютния “Оратница”?
С музиката в него, с дизайна, с концепцията. И с това, че в него звучим по израснали. Той е знак, че се променяме и растем и също, че имаме още много какво да учим.
Вероятно най-атрактивният инструмент във вашата група е т.нар. австралийско диджериду, за което знаем, че е създадено от аборигените. Как се стигна до идеята да го използвате? За какво служи?
Хорхе е виновен. Той е човекът, който открива този инструмент за България и започва да го прилага в различни стилове. Неговият звук ни вдъхновява да изработваме нашите аранжименти, подбираме песните си спрямо него, всичко се върти около диджеридуто. Лежащият тон дава и тоналност и ритъм и структура, създава атмосфера, звучи древно, но и на моменти дигитално електронно и да изпееш една народна песен с такъв акомпанимент е уникално изживяване всеки път.
А смятате ли в бъдеще да добавите и други инструменти към музиката си, може би също толкова екзотични?
Четете ни мислите. Наистина това предстои.
Вече споменахме, че пътувате много и в чужбина. Как там се приема този микс между български фолклор и съвременни стилове, които по-младото поколение обича?
Навсякъде хората са любопитни, впечатлени, очаровани, харесва им може би защото е различно. Концертите са емоционални и вибриращи, без значение, че пеем на български.
Поздравете ни с някоя песен от българския фолклор, която наистина, ама наистина много обичате?
Песен, която преди известно време открихме и много ни вдъхнови и я включихме в албума “Фолктрон”: "Стъпил Добри на бял мермер камък да си мери сива гургулица. Не умери сива гургулица, най умери клетото си сърце..."
