Ужас! Детето е болно, но не това е ужасът, а това, че този път има категорична забрана за училище и трябва да си спретнем такова вкъщи. Това е моят кошмар.
Понеделник е, той е втора смяна, не ходи на занималня и училище като училище, ще започнем в 13 ч. до към 17, като вероятно ще пропуснем часа по музика, защото не искаме да го увредим, а да го научим.
Часът е 13, ние още не сме седнали да обядваме, но нали имаме свободен по музика, има време.
Така! В 14 и 30 започваме час, взели сме учебници, химикали, бяла дъска, валидол под езика, чаша кафе (-Мамо, госпожата не пие кафе по време на час! –В моите часове се пие!) и се захващаме с най-трудното (за мен) и дори не е английски - математика.
Ако някога детето ви попита „Ама защо сега трябва да ги уча тези глупости?”, му отговорете, че един ден ще стане майка/баща, ще си има свои деца, те все някога ще се окажат болни вкъщи и ще трябва да им се обясни как се търси обиколка на триъгълник. Хубавото е, че не я търсим много, защото детето си ги знае нещата, но все пак я губим някъде между обиколката на правоъгълника и тази на квадрата и „-Ама, мамооо, госпожата каза да пишем Р на квадрата... – А ти защо тогава не го написа? –Защото госпожата я няма! – Я веднага пиши както трябва!!!”.
Ако моята учителка по математика чете, че обяснявам геометрията на детето си, ще се задуши от смях и да, госпожо, Вие бяхте права, че все някога това ще ми потрябва в живота, вече знам къде ще ми е нужен и тангенсът. Благодаря Ви!
Нагласих таймера на 35 мин., уж да е колкото един учебен час, но на тридесетата минута ние още не сме изяснили от кой учебник точно ще започнем. Явно няма да го бъде по правилата и малко разбирам какво има предвид госпожата, като казва, че не ѝ стига времето. Но тя е с 26 деца, които си помагат едно на друго, а аз съм с едно, така че на мен ми е по-трудно. Нали така!?
Часът е три и половина, ние сме още на математиката, защото реших да слеем домашните с работата в клас и детето вече не може да сметне 5+4, какво останало за 52+34, затова го карам ритуално да се закълне в компютъра си и самосвала „Скания”, че утре сутрин, когато се събуди, ще си напише останалите 4 задачи сам, преди аз да съм станала (та той става доброволно в 8!). Заклел се е, аз съм се направила, че му вярвам и е време е за литература.
Там е много лесно. Обичам литературата (сигурна съм и спокойна, че господинът ми от гимназията няма как да прочете това). Толкова се вживявам в ролята на учителка и стихотворението за народните будители, застанала пред бялата дъска (качена на кухненския плот), че разширявам максимално урока, като постепенно сме навлезли в час по история, връщаме се на литература, после малко роден край и родна реч, докато детето не ми казва „Мамо, в училище по това време вече ни раздават закуски. Дай да си похапнем нещо”… Лошото на духовната храна е, че не може да послужи за закуска и трябва да го пусна в междучасие, хем и аз ще простра прането. Ето още нещо, което госпожата не прави, докато е на работа, та виждате ли колко по-трудно ми е на мен?!
В часа по физическо ще отидем до магазина, защото трябва да се купи нещо за вечеря. Все пак цял ден учителствах и нямах време за глупости. В часа по английски ще спретнем и вечерята. То и без това там не мога да взема голямо участие, мисля да го кара на самоподготовка и без това няма нищо сложно в ей, би, си, дог-мог и хайде, стига за днес.
Утре сме на контролен преглед, силно се надявам, че ще е напълно здрав, защото, освен лошото му здраве, не искам и образованието му да е такова. Да не се окаже, че плодовете на просвещението са гнили.
Време е да „бия” звънеца. Желая здраве на всички, особено на децата! Пийте витамини, чай от бъз, супа от коприва, мозък от бухал и геометрия за всички!