Връчването на Оскарите е най-голямото кино събитие на годината, а и изобщо една от най-очакваните, гледани и раждащи вълнение вечери на планетата, поне що се отнася до сферата на забавлението и развлеченията. Ценните статуетки намират новите си притежатели, а изборът на Академията в отделните категории поражда дискусии с дни напред. С две думи - Оскарите са си голяма работа!
Хубаво, но тази нощ за пореден път се убедих как дори едно толкова хубаво, бляскаво и добре организирано събитие може да се побългари с пълна сила, щом станем свидетели на поредния очебиен пример за подбор на т.нар. "професионалисти", които трябва да се погрижат голямата вечер да достигне по един хубав, плавен и нормален начин до българските зрители. В крайна сметка, имаше българска телевизия, която бе закупила правата за излъчване на Оскарите, което бе една хубава и положителна новина. Жалко само, че удоволствието ни бе отнето, заради липсата на достатъчно състоятелност у хората, които трябваше да си свършат работата. А тя не бе чак толкова сложна.
Оставям настрана студиото на иначе прекрасната Стаси Кара, което имаше някои сносни гости, и други такива, които бих желал да не коментирам, за да запазя добрия тон. Става дума обаче за хората, които трябваше да изнесат на плещите си същинската част от церемонията, а именно - преводачите.
Объркани, бавни, паниращи се, трудно справящи се с превода, бъркащи имена на филми и актьори, пелтечещи, сричащи. Да продължавам ли? Това е малка част от термините, които мога да използвам, за да оценя представянето на преводачите, които имахме щастието, опа - нещастието, да чуем тази нощ в ефира на bTV Cinema. Да, превеждането на живо и в реално време е сложна задача, но ако не можеш да се справиш, не трябва да си там, нали? Напълно убеден съм, че в България има достатъчно отлични професионалисти в гилдията на преводачите, които можеха да се справят със задачата. Защо обаче зад микрофоните нямаше такива?
Оставете настрана факта, че преводачите на Оскарите, и най-вече дамата, която наистина бе потресаващ случай, не се справяха с превода. Горките хорица не бяха наясно и с имената на номинираните филми или актьори. Въпросната дама, която горещо съветвам, повече при НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не превежда в ефир, например прекръсти "Крийд: Сърце на шампион" на "Крийд: Сърце на шпионин", а Епизод VII на "Междузвездни войни" също се сдоби с ново име - "Силата на пробуждането". Подобни примери мога да дам в двуцифрено число, но всъщност какъв е смисълът - изгубените мозъчни клетки в следствие на челния сблъсък с родните преводачи никога няма бъдат възстановени.
Любимият ми контрааргумент в подобни случаи, най-често идващи от роднини и приятели на замесените лица, е "ако ти можеш по-добре, отиди ти там". Хубаво, ама на мен това не ми е работа, дами и господа. На тези хора им е ПЛАТЕНО, за да си свършат работата, която, предполагам, но и вече се съмнявам малко, отговаря на професионалните им качества и компетенция. Вместо обаче да си свършат работата и да осъществят елементарен превод в ефир, защото все пак това бяха Оскари, а не научна конференция по ядрена физика, тези юнаци развалиха удоволствието на хиляди българи, които будуваха цяла нощ, за да се насладят на една иначе прекрасна церемония. Народът е казал - хубава работа, ама българска.
