"Опенхаймер" може да се окаже първият хорър филм на режисьора Кристофър Нолан. Поне до някаква степен. За това намекна самият той, следейки реакциите на хората, имали шанса да гледат новия му филм на ранните прожекции.
"Опенхаймер" е биографична драма, която поставя в центъра на сюжета известния учен Дж. Робърт Опенхаймер, известен като "бащата на атомната бомба". Именно екипът, ръководен от него, работи по проекта "Манхатън" и разработва първата атомна бомба в историята на човечеството. Това ще бъде най-дългият филм на Кристофър Нолан до този момент.
В главната роля виждаме звездата от "Остри козирки" Килиан Мърфи, а актьорският състав като цяло е впечатляващ. Освен Мърфи, участие в лентата взимат още имена като Мат Деймън, Робърт Дауни-джуниър, Емили Блънт, Флорънс Пю, Рами Малек, Джош Хартнет, Гари Олдман, Дейвид Дастмалчиан, Кенет Брана и други.
Новата продукция на Кристофър Нолан ще дебютира на кино екран на 21 юли, а в интервю за Wired британският режисьор споделя: "Някои хора напускат кино салона абсолютно опустошени. Те дори не могат да говорят. Имам предвид, че има елемент на страх, който е там в историята и в нейната основа."
Той продължава: "Това е наистина интензивно изживяване, защото самата история е такава. Наскоро го показах на мой колега, автор на филми, който ми каза, че според него това е хорър. Честно казано, не съм несъгласен с него".
Именитият британски режисьор признава, че се е почувствал "облекчен", когато е приключил работата си по филма. Работейки по него, той е усетил силно емоционално въздействие върху психиката си.
"Когато започнах да завършвам филма, започнах да усещам този цвят, който не присъства в другите ми филми - просто един мрак и нищо друго. Той е там".
По-рано тази седмица историкът Кай Бърд, който написа биографичната книга, върху която "лежи" сценарият на "Опенхаймер", призна, че вече е гледал филма и все още се "възстановява емоционално" от преживяното.
Бърд сподели: "Мисля, че това ще бъде зашеметяващо художествено постижение и се надявам, че наистина ще стимулира национален, дори глобален разговор за проблемите, за които Опенхаймер отчаяно искаше да говори – за това как да живеем в атомната ера, как да живеем с бомбата и за маккартизма - какво означава да си патриот и каква е ролята на един учен в общество, напоено с технологии и наука, да говори открито за обществени проблеми".