Когато човек отива на театър, обичайно знае какво го очаква, но не е такъв случаят, ако има билети за „Ножица – трепач“ в Театър „Българска армия“.
Писнало ви е да бъдете просто зрител? Искате по някакъв начин да участвате в постановката, да ви се чуе думата? Е, не е невъзможно, защото „Ножица – трепач“ е по-различно представление, в което публиката е толкова важна за случващото се, колкото и актьорите.
Всичко започва във фризьорския салон „Ножица – трепач“, където в непринуден разговор участват фризьорите Габи Кънчев (Ненчо Илиев), Диди (Стефания Колева), една презвета аристократка (Гергана Данданова) и мистериозен тип (Иван Радоев). Всички те ще бъдат заподозрени в убийството на известната пианистка Лоте Вагнер-Димитрова, която вдига доста шум с музиката си от горния етаж. По тази или друга причина животът й приключва с една ножица...
Полицията е тук за да разбере кой лъже и повярвайте ми, доста е трудно да се разбере, предвид многото улики и изопачаване на фактите. Само че публиката гледа и слуша внимателно, и когато усети нередност, се обажда без капка свян, защото вече е била поканена неколкократно да участва в целия процес. Около вас ще кипят развълнувани разговори и предположения, като самата аз в един момент наистина си задавах въпроса, към който инспектора най-често се връщаше – кой има мотив? Или по-скоро – кой няма? Защото по един или друг начин се оказва, че всички имат...
Постановката е играна в Америка повече от „Клетниците“ и „Котките“, а в България не остава по-назад вече години наред. Допадна ми музиката, танците, свежата игра на актьорите, декорът, закачките. Това, което не ми хареса, беше излишно вулгарния на места хумор, който напоследък трайно се е настанил в българския театър и който обаче очевидно се търси, защото в тези моменти публиката се заливаше от смях. На мен ми беше не на място, но за щастие имаше и доста моменти, в които се смях искрено и от сърце. И в същото време си задавах въпроси, чувствах се като Поаро в роман на Агата Кристи, който има мистерия за разбулване и никакво време за губене...
Не се среща често възможността за директен контакт между актьори и публика, но ако сте почитател на традиционната постановка със стандартен финал, пропуснете интерактивната „Ножица – трепач“. Мнението на зрителя е от изключително значение, особено към края и без него представлението не би било същото. Уверете се сами на 2-и и 21-и декември, трепач е!
Коментари