"Горещо" е една от постановките в каталога на Театрална къща "Вива Арте", а на 12 октомври представлението се завръща на софийска сцена в Théatro. Ние сме гледали "Горещо", смели сме с глас на нея и сме я обсъждали в този текст. Препоръчваме я и на вас.
Невена Бозукова е една от актрисите, участващи в постановката с режисьор Асен Блатечки. Самият той също има роля в представленията, редом до Милена Маркова, Стефан Иванов и не на последно място - Калин Врачански.
Срещнахме се с Невена Бозукова, за да си поговорим за "Горещо" и за театъра като цяло. Как се отразява пандемията от коронавирус на хората на изкуството? Правилно ли са наложени ограничения в театралните салони? Що за режисьор е Асен Блатечки? Невена бе така любезна да отговори на всичките ни въпроси.
2020 беше, а и все още е една много странна година. Как прекара нейното лято?
Прекарах си добре, не мога да се оплача. Имахме късмета да възобновим новото ни представление “Баща ми се казва Мария” в пазарджишкия театър и да направим едно бързо турне от десет дни в страната. Категорично мога да кажа, че публиката иска да ходи на театър. Билетите се изкупуваха добре, явно на всички хора вече им бе писнало. Иначе моето лято бе малко на море, малко на планина, малко вкъщи - книги, музика и т.н. Най-важното през тези месеци бе да не се отчайваме и да намерим вътрешно спокойствие.
Имайки предвид специфичната обстановка, с какво очакваш новият театрален сезон да бъде по-различен от останалите?
Определено е странно, когато се налага да играем на само петдесет процента от капацитета на залите. Имах вече няколко представления в подобен формат. Странно е, когато си свикнал залата да е пълна и да усещаш реакцията на хората буквално с кожата си, не само с очите и ушите си. Но даваме сто процента от себе си. Надявам се, че скоро и това ще отмине. Може да се каже, че лятото ни спаси заради възможността да играем в летните театри. За да бъдем дори с един процент на приход, често ни се налага да играем и две представления едно след друго. В момента обаче целият свят е така. Може да се каже, че ние сме дори малко по-облагодетелствани, защото има места, където ситуацията е много по-тежка и в момента нищо не е отворено. Трудно е, но това е ситуацията и ние трябва да се съобразим с нея.
Какво би казала на хората, които в момента се притесняват да ходят на театър?
Бих им казала така - когато спрат да се притесняват, че се намират в бар с още 400 човека, които, обърквайки се, пият от една и съща чаша, крещят, викат и пеят в лицата си, то нека заповядат на театър. Когато се връщахме от представления във Варна, забелязах че и самолетът е пълен - стоим човек до човек. Това е поредният non sense, при който театрите, кината и концертните зали стоят празни.
Тоест, имаме ситуация, при която хората всекидневно пътуват един до друг в градския транспорт, но същевременно се страхуват да влязат в театралните зали?
Да, отново имаме някакви двойни аршини, които са много странни за мен. При нас имаше известни притеснения, че можеше отново да се повтори ситуацията от далечната 1997 година, когато публиката в театрите бе по-малко от актьорите на сцената.
Ако трябва да подходим по-философски към ситуацията, не трябва ли именно изкуството да е това, което внася светлината в тези мрачни времена?
Философски погледнато, нещата стоят точно така от самата поява на човечеството. Винаги е било важно да се повишава културата сред хората. Ако не поддържаш душата на един народ, то ти няма да имаш народ, а овце. Може би и точно това искат хората, които би трябвало да управляват и да ни обединяват. За съжаление, в България ставаме свидетели на едно опростачване, за което има множество различни фактори. Забелязвам обаче, че сред младото поколение има хора, които търсят. Те все още не са опорочени, отегчени или уморени. Радвам се, че има такива интелигентни и свободомислещи хора, които милеят и за културата, намирайки начини да я подкрепят.
Сега се замислям, че говорейки за култура и възприемането ѝ в България, всъщност от ранна детска възраст на нас не ни се говори задълбочено колко е важна е тя. Ако мога да използвам конкретен пример, винаги на учениците се казва, че часовете по изобразително изкуство и музика не са толкова важни. Че трябва да си гледат математиката, например. Не растат ли учениците именно с подобен тип мислене? Че подобни предмети, че изкуството не са от значение?
Изкуството развива всичко. Целият ти мироглед може да бъде променен, благодарение на него, без да бъдеш изкуствовед или нещо подобно. Не е нужно да бъдеш Паганини, за да се случи това.
Да се върнем на театрална вълна. На 12 октомври постановката “Горещо” се завръща в София. Разкажи ни малко за представлението - какъв е сюжетът и с кого си партнираш на сцената?
Мога да определя “Горещо” като една впечатляваща лудница и фурорна комедия с безкрайно интересни персонажи. Режисьор е Асен Блатечки, който е и един от партньорите ми в постановката. Участват още Милена Маркова, Стефан Иванов и Калин Врачански. Колкото до сюжета, грубо казано говорим за едни любовни истории, преплетени в силно комични ситуации. Колкото до моята героиня, тя е жена, която иска да изкара някой друг лев или любовна връзка чрез манипулации и лъжи.
С останалите актьори пътувате постоянно и из цялата страна. Забавно ли е с толкова много артисти на едно място?
За нас е ежедневие. Понякога сме като възрожденци, обикаляйки с колата през всяко едно малко градче. Но е забавно. За щастие, аз и моите колеги все още не сме се предали пред онзи момент в актьорството, когато това се превръща в рутина - отиваш, играеш и си тръгваш, без да те интересува нищо останало. Все още успяваме да се забавляваме безумно и това ме прави изключително щастлива. Всяко представление ни е като за първи път и това ме радва.
Казват, че най-трудното нещо е да разсмееш човек. Ти как успяваш?
Не зная дали успявам, но когато имаш добър текст, добър режисьор и партньор на сцената, винаги се получава. Нашата професия е колективна. Никога няма да повярвам, че можеш да се справиш сам на сцената. Това е абсурдно. Нямаш ли добър екип, заминаваш по дяволите. Не можеш сам, защото на десетата минута си издъхнал.
