Ирена Иванова, известна в литературните среди като Рене Карабаш, е автор на две стихосбирки - "Хълбоци и пеперуди" и "Братовчедката на Зорбас", както и на романа "Остайница".
Съвсем наскоро тя публикува новата си книга "Писма на Омар до бъдещата му съпруга", която е и причината за нашия разговор с младата авторка днес.
Защо Омар?
Защото това е мъж с глава на омар, който стиска здраво с щипките си и се обсебва емоционално във всяка следваща жена. Защото омарите също заслужават да бъдат обичани, но това е възможно едва тогава, когато се научат да обичат себе си.
А как се роди Омар всъщност?
Написах първото писмо и вместо да го запиша в текстов файл, по грешка направих папка, на която написах “Писмата на Омар”, което за мен беше достатъчен знак, че това няма да е последното писмо и ще има още.
View this post on Instagram
Нека преминем към теб и литературата като цяло - кое е най-странното място, на което си писала?
Може би в дискотека. Веднъж едно стихотворение ме осени там, в разгара на партито. Намерих някаква салфетка и го написах на нея с химикалка от един барман. После го подарих с целувка от червилото ми. Беше интересна вечер.
Някога чувствала ли си се изморена от писането?
Само когато “трябва” да пиша. Всичко, което започва с “трябва” , ме измаря. Но с писането става рядко, защото обикновено там думата е “искам”.
Какво би се посъветвала като писател преди 5 години например, ако знаеше това, което знаеш днес?
“Дупе да ти е яко!”
Промени ли се начинът ти на писане след публикуването на първата ти стихосбирка?
Като човек и като писател се старая да надграждам себе си постоянно и да не се повтарям. Мисля, че всяка следваща книга, която излиза от мен, е коренно различна от предходната и въпреки това може да бъде намерено нещо от мен. Всяка нова книга е предизвикателство за писателя и е добре да подхожда към нея като към първа. Защото успехът не е сигурен, че ще се повтори.
Кои са трите думи, които смяташ, че имат най-голяма сила върху читателите в творбите ти?
Любов, Бог, смърт.
Кое е нещото, което ти е най-трудно в писането?
Да имам търпение за края на всяка история, защото това, което е в мен иска да излезе час по-скоро, но технически това не е възможно.
Сигурен съм, че си чела мнения за книгите си из интернет пространството - има ли някое лошо такова, което е останало в съзнанието ти? И за да има нещо положително във въпроса - кое е доброто ревю, което никога няма да забравиш?
Честно казано нямам спомен за негативно ревю. Но положителните са десетки. Не искам да споделям конкретно такова, за да не остане някой пренебрегнат, но харесвам много думите за книгите ми на Светлозар Желев, Стефани Калчева, Александра Александрова, Десислава Желева…
Как се справяш с хейта, който е далеч от градивната критика, която всеки автор търси?
Не ми се налага да се справям с него. Всичко е въпрос на вкус, ако на някого не му харесва нещо, да не го чете и да си избере нещо друго за четене. А ако има лош ден, да отиде на бокс или друг спорт, да се разтовари малко, вместо да пълни пространството с лошата си енергия. За щастие изключително рядко чувам някакъв хейт за мен от други хора. Но винаги от други хора. Явно хейтърите вече не са толкова смели да казват какво мислят в очите. (усмихва се)
View this post on Instagram
И като за финал - какво намери последния път, когато потърси името си в Гугъл?
Десетки снимки на едно момиче, което никога не е едно и също, но е винаги себе си.
Фотограф: Георги Казаков за #URBN
Коментари