Признавам, че никога досега не съм чел комикси с участието на Дедпул, но имах представа за персонажа. Знаех, че Дедпул е антигерой от най-висша категория, представлявайки и символизирайки всичко онова, което редовият супергерой не е. Всъщност, кого заблуждаваме - Дедпул няма нито капка героичност в себе си. Дедпул е психопатичен маниак, който при малко повече късмет би отъркал наровете във възможно най-строго охранявания затвор на планетата, без да му се позволява какъвто и да е достъп до обществото и неговите представители. Дедпул е кошмарен образ, но толкова, толкова прекрасен за развлекателната индустрия същевременно.
Освен ако нямате грам интерес в областта на кино индустрията, няма как да не сте разбрали, че около "Дедпул" на режисьора Тим Милър се образува чудовищен хайп. Райън Рейнолдс дебютира с персонажа още в "Х-Мен Началото: Върколак" през 2009 година, а седем години по-късно дойде време и да му бъде осигурен моноспектакъл. И, о Боже, при това какъв.
Както вече споменахме, "Дедпул" е всичко онова, което не бихте очаквали от един филм за супергерои. Лентата не е приказка със стандартния ракурс на вечната борба между доброто и злото, а по-скоро представлява шизофренична приказка за личната вендета на крайно маниакален тип, който вече е достатъчно сбъркан и преди да му се случи нещо крайно сбъркващо го. Разбирайте - нещата и преди това са били зле, но сега са станали още по-зле. "Дедпул" се развива на бързи темпове, като историята е едновременно абсурдна, брутално забавна и изпълнена с "OH MY GOD" моменти от всякакъв тип. В случая говоря буквално, защото в салона около мен действително имаше хора, които крещяха с пълно гърло "OH MY GOD".
Да, може да се каже, че в "Дедпул" също е наличен онзи добре познат елемент от историята на почти всеки супергерой, включващ любовта на протагониста към красива принцеса, която, о - изненада, се нуждае от спешно спасяване. И май приликите с останалите ленти за супергерои свършват дотук. Както и можете да предположите, Дедпул не е човек, който върши нещата по стандартния начин, поради което и сигурно се досещате, че всеки негов ход е преизпълнен с освежаваща доза абсурд и хаос, които правят наблюдаването му в действие едно съвсем ново изживяване. Честно, никога досега не сте гледали подобно нещо. Дори и да не харесате "Дедпул", то няма как да отречете поне това достойнство на лентата. Тя е нещо напълно ново в един жанр, вече доста протрит от клишета и истории, които гледаме наново и наново, но просто с различна опакова. "Дедпул" е като приятен душ в 40-градусова жега, след който се чувствате освежен и зареден с енергия за нови подвизи.
Ако мога да обобщя с няколко думи, какво ви очаква от "Дедпул", то това е много хумор и забележителна доза насилие. Което и го прави неподходящ, ако сте се подлъгали по атрактивната му рекламна кампания и сте сметнали, че е подходящ за семейно гледане с малките ви деца. Твърдо ви заявявам, че не - не е подходящ. Но предполагам, че децата ви така или иначе ще намерят начин да го гледат, поради което - какво пък, защо да не им спестите усилията. А и пуканките в киното винаги са по-вкусни от домашно приготвени, да ме прощават домакините с последно поколение микровълнови фурни.
Лично аз усетих "Дедпул" като едно зареждащо и необходимо изживяване, внасящо нови цветове и краски в един вече поизтъркан жанр, който е готов и на отчаяни мерки, за да оцелее. Ако следваме този ред на мисли, то "Дедпул" бързо се превръща от антигерой в герой. Макар и неочакван такъв. Мутантът в червено и черно е вулгарен, ужасен и лишен от всякаква тактичност или чувство на хуманност, но предоставен ни в крайно подходящ момент, за да вдъхне нова глътка живот на жанра. Дайте му шанс, но пропуснете, ако сте оперирани от чувство за хумор. В такъв случай, този филм не е за вас.
