Точно така. Те са чийзи, фалшиви и винаги се правят за масовия зрител, който не знае нищо за артиста, а не за болните му фенове, които са чакали с години този филм. Холивудската версия на “Като две капки вода” (ужасно, кошмарно предаване), но с по-добре платени актьори, принизени до ролята на имитатори, а не артисти.
Шокиращо, но явно еднопластовите комиксови супергерои, които са “movie material”, най-после са се изчерпали, и от големите студиа са намерили заместителя - нашите лични музикални супергерои. Разбира се, отново опростени на макс. Конвейрът за музикални биопици е пуснат и няма време за губене - толкова, че режисьорът на филмите за Фреди Меркюри и Елтън Джон е един и същ. Да очакваме ли трети филм, в който двамата сформират супер тим и се борят с оригиналното кино?
Толкова ме дразнят музикалните биопици, че не смятам да пиша за тях. Вместо това, няма ли да е много по-забавно да се гмурнем в най-плодотворния период от кариерата на Елтън Джон и да си припомним защо е един от най-великите песнописци в историята? Да? И аз мисля така.
Tiny Dancer, 1971
През 1971 Елтън вече има 3 албума зад гърба си и е на прага на това да се превърне в глобална звезда. “Your Song” е първият му хит, година по-рано, но “Tiny Dancer”, от албума му “Madman Across the Water”, го показва като композитор от най-висока класа. 6-минутен епос, с неспирно надграждащ аранжимент и великолепно пулсиращ бас. Музикалната амбиция на парчето е стряскаща дори от днешна гледна точка - основният вокален хуук и дефакто припев на песента не се появява до 2-та минута. Несъмнено това е една от композициите, които отдалечават безкрайно много Елтън от представата за поп звезда.
Rocket Man, 1972
Година по-късно Елтън вече е готов със следващия си албум “Honky Château” и водещия сингъл от него “Rocket Man”. Брилянтният текст на вечния му партньор Бърни Тоупин напомня много на някои от темите в “Space Oddity” на Бауи, който е и прекратка към класиката на Кубрик. “The Space Age” - what a time to be alive. Психиделик синтове и беквокали върху превъзходната композиция на Джон - истинското начало на краткото, но много ползотворно негово потапяне в psychedelic и glam rock-a на ранните 70.
Goodbye Yellow Brick Road, 1973
Периодът между тези 3 песни е по-малко от 2 години, период за който Елтън и Бърни издават 4 албума и някои от най-добрите песни, писани някога. “Goodbye Yellow Brick Road” е моят личен фаворит. Едноименният албум съдържа неприлично количество класики и е със силна glam rock насоченост, видна от дългия повече от 11 минути откриващ трак. Текстът на Бърни е предвестник на предстоящото му (макар и кратко) оттегляне от светлината на прожекторите и желанието му за завръщане към корените. Вокалите на Елтън са най-добрите му, обожавам фалцета му от този период, нещо, за съжаление безвъзвратно загубено в годините. Началото на края на най-великия период от кариерата на Елтън Джон.
Сигурен съм, че актьорът, който го играе е “едно към едно” и като нищо ще спечели някоя престижна награда. На мен оригиналните записи на Елтън ми стигат, благодаря, нямам нужда от имитации.
