Признавам си, че когато за първи път попаднах на Facebook страницата на Мирослав Белев, май се застоях доста време там. И как не? В портофолиото на Мирослав има страхотни фотографии на безумно красиви разголени жени. Но не, не мислете, че говорим за някаква евтина простащина. Напротив. Работата на Мирослав е отлично изпипана, като всичко е поднесено стилно и с много вкус. Говорим за една наистина качествена еротика, бихме казали.
С най-голямо любопитство потърсихме Мирослав, за да ни разкаже повече за работата си и това, което твори с обектива си. А то е наистина секси, но и някак красиво. Защото не е достатъчно просто да снимаш една красива жена. Важното е да я снимаш по правилния начин.
Какво снимаш най-често? Какво присъства най-осезаемо в портфолиото на Мирослав Белев?
Полуголи жени (смее се).
Каква техника използваш? С какво снимаш?
Както казват старите фотографи, не е важно апаратното устройство, а кой стой зад него. Използвам DSLR Full-Frame. Обективите ми са различни, но най-често снимам с 50мм.
Кое е най-важното за теб, когато говорим за добър кадър? Какво взимаш под внимание, преди да снимаш?
Първото важно нещо за мен е да има добра комуникация с модела. В кадъра трябва да има чувство и да носи настроение, без значение какво е то. Взимам под внимание идивидуалността на модела, като моделът трябва да бъде максимално естествен като държание и излъчване. Най-важното нещо е светлината. Точно тя е тази, която рисува модела. Светлината трябва да я виждаш и да я усещаш - къде и как пада. Трябва да нагласиш модела според това, какво предпочиташ като краен резултат.
В портфолиото ти има чудесни кадри с красиви жени. Какви са тънкостите, когато снимаш една хубава жена? Ти лично как подхождаш?
Няма правилна формула за успех, трябва да имаш правилен подход към всеки един модел. Трябва да се държиш професионално, да се опиташ да вземеш най доброто от всеки един, с когото работиш. Аз правя всичко това и за мен нещата се получават.
Как успяваш да се самоусъвършенстваш? Какво би ме посъветвал, ако ей сега дойда при теб и ти кажа – “хей, искам да се науча да снимам”.
Първо, има доста техническа част за учене. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Второ, важно нещо е да решиш какво искаш и какво ти харесва да снимаш. И след това идват практика, обработка и ако има човек амбиция и желание да твори все по добри неща, в един момент всичко ти се отплаща. Аз съм доста самокритичен и това ме бута напред.
Какво имаш желание да снимаш, а все още си нямал тази възможност?
Винаги имам желание да правя все по-хубави и по-хубави кадри. В момента снимам това, което искам. Ако човек има желание, намира и възможност. При мен е така. Не е лесно в България да снимаш в този стил и да намираш модели, но аз го правя.
А какво никога не би искал да снимаш? Има ли такова нещо?
Сватби, кръщенета, рождени дни и други подобни (усмихва се).
Представи си, че имаш само три кадъра на разположение. За какво ще ги употребиш?
За нещо много красиво или много грозно (усмихва се).
Какви са трудностите, пред които се изправя един фотограф в България? Има ли голяма конкуренция?
Има много трудности, но както вече казах, ако човек има желание, намира и възможност. Аз снимам за удоволствие и все още мога да си го позволя, доста скъпо хоби е. За съжаление, хубавите неща изискват време и предварително планиране, както и техника, локации, модели, пътувания и всичко това е свързано с пари. Конкуренция има. Малка държава сме и има доста ентусиасти като мен. Малко са хората с оригинални идеи, които да са различни от всички останали. Нямам идея как е при професионалните фотографи, предполагам, че и те се конкурират един с друг. В България тази гилдия е доста мръсна и коварна. Аз лично не контактувам с много фотографи. Малко са добронамерените.
