Най-големият джаз фестивал у нас A to JazZ няма да се проведе за първи път от десет години насам. Не и в познатия и високо ценен формат, който хилядите почитатели на качествената музика и преживяване познават. Въпреки това, екипът на A to JazZ, заедно със Столична община, дадоха всичко по силите си, за да могат да осигурят ежегодната вълнуваща среща с джаза през месец юли. София няма да остане без джаз!
Фестивалът не се провежда в традиционния си формат, но вместо това са организирани седем специални концерта, с които поне за малко да се откъснем от настоящата кризисна ситуация. Всяко едно от събитията е с ограничен капацитет от места, а с всеки билет можете да помогнете както на любимия ни джаз фестивал, така и на самите изпълнители.
На 10 юли на открита сцена "Платформа А6", НДК, с джаз ритми ще ни зарадват Милица Гладнишка, Михаил Йосифов секстет и Васил Спасов. Билети за концерта можете да закупите оттук. Ние пък успяхме да си поговорим с очарователната Милица, задавайки ѝ 11 бързи въпроса за джаз.
Обичам джаз, защото…?
Обичам джаз, защото джазът е свобода да изразиш себе си, джазът е смелост да говориш открито, да нарушаваш всякакви форми на хармонията, на законите в класическата музика. Джазът е една палитра от цветове. Джазът е голяма сила. В него можеш да изгориш, можеш да се възродиш. Изобщо джазът лекува много тежки рани. Това ми харесва, защото при него болката директно отива в песента. В класическата музика не е така. В поп музиката не е така. Всичко е някак си малко по-подредено, малко по-украсено. Малко по-организирано. Докато в джаза крясъкът е крясък. Разрушената хармония е начин, чрез който да опишеш чувствата си. Просто в джаза всичко е много много истинско.
Ако можех да опиша джаз музиката с три думи, те щяха да бъдат…?
Много е трудно, но все пак - свобода, смелост, цветове.
Ако трябва да слушам само трима джазмени до края на живота си, те ще бъдат…?
Със сигурност ще бъдат големи импровизатори, защото това разчупва всякаква рамка. Но ще си взема лудата Ела Фитцджералд, нежната Били Холидей. Чудя се дали да не сложа един мъж за цвят… Ами, ще взема Франк Синатра. Tой е велик. Може да е нежен, може да е сантиментален, може да е много бурен, много див, много страстен. Така че той е много разнолик.
Най-доброто десетилетие на джаза е…?
Може би най-добрите години на джаза са по време на Голямата депресия. Изобщо джазът след време на колосални бедствия и време на войни. Мисля, че джазът от Ню Орлиънс е най-великото нещо. Просто оттам тръгва жестоката искра, която се разгаря. Така си мисля аз. В момента джазът е на приливи и отливи, малко или много той е опитомен и избутан встрани. Всяко поколение казва, че неговата музика е по-хубава от тази на новото. Така е, в момента се чуват много неприятни мелодии, глупави текстове и така нататък, но се раждат и други неща. Светът се променя, джазът също се променя. Той самият е промяна. Така че всяко десетилетие е силно за джаза.
Джаз парчето, което обожавам да пея най-много, е…?
Колебая се, те са толкова много. Да речем It Don’t Mean a Thing, защото текстът много ми харесва. Важна е музиката, всичко друго няма значение. Тя ти дава много сили. Естествено, обичам и депресарските парчета. Angel Eyes е едно такова. Нашият аранжимент го прави блус, малко по-тежко парче, с много драма в него. Така че съм между два полюса.
Първият ми допир до джаза беше…?
Не си спомням първия си допир до него. Преди това учех оперно пеене, преди това учех класическо пиано. След това започнах кукловодство. След това имах поп-рок група. Някъде може би около 2000-ната година, когато с Живко Петров имахме програма, и с Орлин Павлов, във второто издание на „Операта“. Тогава за първи път се срещнах с този великолепен джазмен и научих от него една-две песни. По-нататък вече в курса на Вики Алмазиду и Милчо Левиев се срещнах с огромна част от нашите музиканти. Там разбрах какво е импровизация и пътят ми в джаза тръгна оттам.
Най-великият джаз албум на всички времена е…?
Не мога да кажа. Не мога да изведа един единствен албум напред. Това са хиляди музиканти, хиляди певци, хиляди композитори. Аз съм човек, който обича разнообразието, вариациите. Така че се радвам, че има такова огромно многообразие. Но, да речем, че много ми харесват комбинациите от класика и джаз, госпъл и джаз. Такива смели комбинации са правили Нат Кинг Кол, Рей Чарлз, изобщо много хора. И в това се ражда нещо много красиво. Защото и класиката, и госпълът си имат своите безценни качества и големи дълбини в музиката.
Ако джазът беше животно, той щеше да бъде…?
Ами вероятно химера. Той щеше да може да лети, да може да плува, да може да бълва огън. Просто едно съчетание от най-добрите качества на едно животно, било то фантастично или реално.
Напитката, която върви най-много с джаз, е…?
Според мен коктейл. В него винаги има твърд алкохол. Той допълнително разгаря огъня, който събужда джазът. Според мен си партнират идеално.
Работя именно с тези джаз музиканти, защото…?
Те ме търпят. Те ми позволяват волности. Аз доста разчупвам нещата. Но Васил Спасов, Мишо Йосифов, Атанас Попов, Борис Таслев, Вили Стоянов, Милен Кукошаров, Ангел Заберски, Венци Благоев - това са великолепни, изключителни музиканти. Най-много съм работила с Васил Спасов, той е великолепен пианист и композитор. Научил ме е на много неща. С Мишо Йосифов много добре си партнираме и като шоумени, той е страшно артистичен и е великолепен тромпетист. Просто си съвпаднахме, сглобихме се и стана нещо много лудо, много шантаво.
Трябва да посетим A to JazZ Concerts, защото…?
Са яки, забавни, интересни, интригуващи и любопитни. В концертите на този фестивал винаги можеш да научиш нещо, да чуеш различна трактовка на познати парчета или да чуеш съвсем нови композиции. Подборът е сериозен и аз съм ужасно щастлива, че за втори път ще бъда част от това под някаква форма. Просто един страхотен букет от най-ярките цветове на джаза, фънка, соула. Наистина е страхотен, жив, енергичен и великолепен фестивал. Такива ще бъдат и серията концерти тази година.
